Стомахът на де Соя се сви. Кий бе с него на Божия горичка — Грегориъс беше върнат в яслата след неуспешно възкресяване — и за последен път йезуитът видя енергичния дребен капрал след завръщането им в космоса на Пацем, когато след арестуването им военната полиция се готвеше да ги отведе в отделни килии. Де Соя стисна ръката на капрала и го увери, че двамата пак ще се срещнат.
— Страхувам се, че капрал Кий е умрял преди две стандартни години — довърши Уу. — Загинал по време на нападение на прокудените на Изпъкналостта на Стрелец. Разбрах, че е получил сребърната звезда на св. Михаил… посмъртно, разбира се.
Де Соя напрегнато кимна.
— Благодаря ви — каза той.
Адмирал Маръсин му отправи бащинската си усмивка на политик и му протегна ръка над бюрото.
— Успех, Федерико. Дайте им да разберат с „Рафаил“.
Централата на Търговския мир не се намираше точно на Пацем, а бе разположена на троянския пункт L5, който следваше планетата под около шейсет орбитални градуса. Между ватиканския свят и огромния, кух троянски пункт — въглеродно-въглеродна поничка с двеста и седемдесет метра дебелина, цял клик широчина и диаметър двайсет и шест километра, чиято вътрешност бе оплетена като с паяжина от сухи докове, комуникационни антени и,товарни отсеци — се носеше половината от цялата орбитална огнева мощ на мирския флот. Веднъж Кензо Исозаки беше изчислил, че опитът за преврат от централата на Търговския мир би продължил 12,06 наносекунди, преди въстаническите сили да бъдат изпарени.
Кабинетът на Исозаки се намираше в прозрачен балон на върха на тънко въглеродно цветно стъбло, издигащо се на около четиристотин метра над външния ръб на троянския пункт. Заобления корпус на балона можеше да става матов в зависимост от желанието на човека в него. Днес той беше прозрачен, освен част от него, поляризирана, за да приглушава блясъка на жълтото слънце на Пацем. В момента космосът изглеждаше черен, но с въртенето на пункта балонът щеше да попадне в сянката на пръстена и Исозаки щеше да види мигновената поява на звездите, сякаш някой е дръпнал тежка черна завеса, за да разкрие хиляди ярки, непремигващи свещи, „Или безбройните лагерни огньове на моите врагове“, помисли си той, когато мракът се спусна за двайсети път през работния му ден.
Щом стените станеха абсолютно прозрачни, със скромното си бюро, столове и меко осветление овалният му кабинет като че ли се превръщаше в застлана с килим платформа, самотно носеща се в безкрая на космоса, осветявана от отделни звезди и от дългата лента на Млечния път. Но не този познат спектакъл накара лидера на Търговския мир да вдигне поглед: сред зведното поле можеха да се различат три ядрени опашки на приближаващи се товарни кораби, които приличаха на петна по астрономически холос. Исозаки беше толкова опитен в преценяването на разстоянията и делта-ускоренията по ядрените опашки, че можеше само с поглед да определи след колко време ще кацнат тези кораби… и дори кои точно са те. ТМ „Молдахар Изпълнител“ се бе презаредил, минавайки покрай газов гигант в системата Епсилон Еридани, и опашката му изглеждаше по-червена от обикновено. НСК „Ема Констант“ както винаги бързаше да отнесе товара си от реактивни метали от Пегас 51 на троянския пункт и намаляваше скоростта си с цели петнайсет процента повече от препоръчаните от Търговския мир. И накрая, най-малкото петънце можеше да е само НСК „Elemosineria Apostolica“4, току-що прехвърлил се от системата Ренесанс: Исозаки знаеше всичко това само от поглед, също както познаваше и тристатината други точки на прехвърляне, които се виждаха в тази част от небето на системата Пацем.
Асансьорната тръба се издигна от долу и се превърна в прозрачен цилиндър, чийто пътник беше осветен от звездите. Исозаки знаеше, че цилиндърът е прозрачен само отвън: хората вътре стояха заобиколени с огледала, не виждаха кабинета му и гледаха собствените си отражения, докато Исозаки не им отключеше вратата.
Анна Пели Коняни бе единственият човек в асансьора. Исозаки кимна и личният му ИИ отвори вратата. Неговата колежка и протеже дори не погледна към движещото се звездно поле, а направо се приближи към него.
— Добър ден, Кензо-сан.
— Добър ден, Анна. — Той й посочи към най-удобния стол, но Коняни поклати глава и остана изправена. Никога не сядаше в кабинета на Исозаки. А той никога не преставаше да я кани да седне.
— Конклавната меса почти свърши — съобщи тя. Исозаки кимна. В този миг личният му ИИ затъмни стените на балона и включи ватиканското теснолъчево предаване.