Папа Юлий винаги беше избиран с акламиране. Един от тримата кардинали преброители повдигна ръка: Светият дух може би бе готов да движи тези мъже и жени, но имаше нужда и от известно координиране. Когато ръката на преброителя се спусна, осемдесет и тримата кардинали и трийсет и седемте холоса трябваше да заговорят като един.
— Eligo отец Ленар Хойт! — извика кардинал Лурдъсами и видя, че кардинал Мустафа вика същите думи изпод балдахина на трона си.
Преброителят пред олтара замръзна. Акламирането бе високо и ясно, но очевидно не единодушно. Това беше нещо ново. От 270 години насам акламирането бе ставало незабавно.
Лурдъсами внимаваше да не се усмихва или оглежда наоколо. Знаеше кои от по-новите кардинали не са извикали името на папа Юлий. Знаеше колко пари са отишли за подкупването на тези мъже и жени. Знаеше ужасния риск, който поемаха и заради който почти със сигурност щяха да страдат. Лурдъсами знаеше всичко това, защото имаше пръст в неговото инсцениране.
След кратко съвещание сред преброителите, онзи, който бе вдигнал ръка за акламирането, каза:
— Ще продължим с преброяване на гласовете.
Докато приготвяха и раздаваха бюлетините, кардиналите възбудено разговаряха помежду си. Това никога не се бе случвало през живота на повечето от тези принцове на Църквата. Акламиращите холоси на отсъстващите кардинали незабавно бяха загубили значението си. Макар че неколцина от тях бяха приготвили интерактивните си чипове за гласуването, повечето не си бяха направили този труд.
Церемониалмайсторите обиколиха троновете и раздадоха бюлетини — по три на всеки кардинал. Преброителите обиколиха гората от тронове, за да проверят дали всеки има писалка. Когато всичко беше готово, кардинал-дяконът сред преброителите отново повдигна ръка, този път, за да даде знак за гласуване.
Лурдъсами погледна към бюлетината си. Горе вляво бяха отпечатани думите „Eligo in Summum Pontificem“5. Отдолу имаше място за едно име. Кардинал Лурдъсами написа „Ленар Хойт“, сгъна листа и го хвана така, че да се вижда. Минута по-късно всички осемдесет и трима кардинали държаха бюлетините си нависоко, както и шест от интерактивните холоси.
Преброителят започна да вика кардиналите според старшинството им. Кардинал Лурдъсами беше пръв. Той напусна трона си и се приближи до масата на преброителите пред олтара под погледа на ужасния Христос от фреската. Кардиналът коленичи пред олтара и преклони глава в безмълвна молитва. После се изправи и каза:
— Призовавам за свой съдник Христос, че давам гласа си за оногова, който смятам, че трябва да бъде избран. — Той тържествено остави сгънатата си бюлетина на сребърния поднос, сложен върху урната. После повдигна подноса и пусна бюлетината си в урната. Кардинал-дяконът кимна. Лурдъсами се поклони към олтара и се върна на трона си.
Великият инквизитор кардинал Мустафа величествено се приближи към олтара, за да пусне втория глас.
Мина повече от час, докато всички пуснат бюлетините си. Първият преброител разклати урната, за да ги разбърка. Вторият преброител ги преброи — включително шестте гласа, копирани от интерактивните холоси — и постави всяка бюлетина в друга урна. Броят им се равняваше на гласуващите кардинали от Конклава. Преброяването на гласовете продължи.
Първият преброител разгъна една от бюлетините, записа името от нея и я подаде на втория преброител, който направи същото и я предаде на третия и последен преброител. Този човек — както се оказа, кардинал Кеснонгле гласно произнесе името, преди да го отбележи.
Кардиналите на троновете си записваха името в бележници, раздадени им от преброителите. Накрая бележниците щяха да бъдат събрани и файловете им изтрити, така че да не остане нито следа от гласуването.
Преброяването продължаваше. Лурдъсами и всички останали присъстващи кардинали се вълнуваха само дали кардиналите, провалили акламирането, наистина ще вкарат в играта нечие друго име.
Когато прочиташе всяка бюлетина, последният преброител прокарваше игла през думата „eligo“ и пускаше листчето надолу по конеца. Когато всички бюлетини бяха прочетени, в двата края на нишката бяха завързани възли.
Победилият кандидат беше допуснат в параклиса. Застанал пред олтара по обикновено черно расо, мъжът излеждаше смирен и малко изтощен.
Кардинал-дяконът се изправи пред него и каза:
— Приемаш ли каноничния ти избор за първосвещеник?
— Приемам го — отвърна свещеникът. В този момент донесоха трон и го поставиха зад него. Кардинал-дяконът повдигна ръка и напевно произнесе: