Той се засмя и ме придърпа към себе си. Ръцете му нежно ме прегърнаха. Познато. Успокояващо.
— Признай си — точно затова ме обичаш.
— Да, ти си братът, който никога не съм имала. И който не би ме оставил да скучая.
Очите му заблестяха лукаво.
— За пореден път мислиш по-напред от мен. Искам да ме видиш в действие, да не говорим, че ще ми е приятно да ми правиш компания, докато съм в града. Ела ми на гости като сестрата на Мич.
— На кого?
Внезапно Бастиен се изправи и се преобрази. Познатите черти се трансформираха и не остана и следа от развратния инкуб, когото познавах. Беше метър и деветдесет, с широки рамене, сега косата му беше тъмноруса и имаше небесносини очи. Лицето му беше изгубило момчешкото си изражение и вместо това от него ме гледаше опитен, уверен мъж в началото на трийсетте. Когато се усмихна, идеалните му зъби озариха стаята.
Намигна ми:
— Мич Хънтър — заяви той с глас на кинозвезда. Вече нямаше акцент.
— Измислил ли си и някаква лъскава титла? Доктор Мич Хънтър или Мич Хънтър, частен детектив? Изглежда подходящо.
— Не. Аз съм консултант, разбира се. Любимата на всички неопределена, но добре платена професия.
— Липсва ти само стик за голф в едната ръка и лопатка за обръщане на бургери в другата.
— Подигравай ми се колкото си искаш, но Дана няма да ми устои. Сега — направи ми знак да стана, — да видим ти какво можеш.
— Шегуваш ли се?
— Мислиш ли, че се шегувам? Ако ще ми идваш на гости, трябва да имаме някаква семейна прилика.
Завъртях очи и се изправих. За момент изучих лицето му; направих дребното си тяло по-високо и атлетично и добавих дълга руса коса.
Той ме проучи внимателно и поклати глава:
— Прекалено си красива.
— Какво? Така е идеално.
— Тялото не изглежда естествено. Никой не изглежда толкова добре. Господи, жено, виж си задника!
— О, стига! Защо сестрата на специален агент Мич Хънтър да не прекарва по два часа на ден във фитнеса?
Бастиен изръмжа.
— Права си. Поне подкъси малко косата. Мацките от предградията трябва да са скучни и практични.
— Да, но аз не съм от предградията. Аз съм по-модерната и по-стилна…
Някой почука на вратата. Той ме погледна въпросително.
— О! Това е Сет.
Върнах предишното си тяло, Бастиен също. Отворих вратата.
Сет Мортенсен, автор на бестселъри и професионален интроверт стоеше пред вратата. Беше облечен с тениска с картинка на жаба и яке от памучно кадифе. Явно пак беше забравил да се среши. Косата му беше разрошена и кафява, с лек бакърен оттенък, също като вечно наболата му брада. Устните му се извиха в усмивка, когато ме видя, и нямаше как да не си помисля колко меки и подканващи за целувка бяха.
— Здравей — казах аз.
— Здравей.
Въпреки привличането помежду ни, разговорът винаги тръгваше с малко закъснение. Пропуснах го да мине покрай мен и лицето му малко помръкна, когато видя Бастиен.
— О, здравейте.
— Добър ден — оживи се Бастиен и протегна ръка. — Бастиен Моро.
— Сет Мортенсен.
— Приятно ми е. Много съм слушал за теб. Книгите ти са фантастични. Всъщност не съм чел никоя, просто вече нямам време за четене, но съм сигурен, че са magnifique3.
— Благодаря.
— Бастиен е стар приятел — обясних аз. — Ще бъде известно време в града по… работа.
Сет кимна и тишината се настани помежду ни като четвърти събеседник. Накрая Бастиен прочисти гърло. От изражението му личеше, че вече губи интерес и че е определил Сет като прекалено тих и скучен тип. Инкубът жадуваше за екшън.
— Е, трябва да тръгвам. Не искам да преча на плановете ви.
— Какво ще правиш? — попитах аз. — Едва ли имаш някакви уговорки.
Той ми намигна:
— Ще импровизирам.
Погледнах го с разбиране.
Той разроши отново косата ми, прегърна ме и ме целуна по бузите.
— Ще ти се обадя, Фльор. Гледай да си в крак с новините.
— Няма да мръдна от телевизора.
Бастиен кимна учтиво на Сет.
— Беше ми приятно.
Когато инкубът си тръгна, Сет попита:
— Като казваш „стар приятел“, имаш предвид… от Ледената епоха?
— Не. Разбира се, че не.
— О!
— Познаваме се от около четиристотин години.
— А, да. Само от четиристотин — лицето му помръкна. — Да съм с теб е продължителен експеримент. Освен всичко друго — отбеляза Сет. — И какъв е той? Върколак? Полубог?