— По дяволите, да. Готови сме. Родени сме за тази нощ.
— Това е нощта, която ще осмисли съществуването на всички тук. — Изпъна ръце над главата си и изкрещя от удоволствие — заприлича ми на някаква кръстоска между Тарзан и вожд на апачите от нискобюджетен филм. Сребърното проблясване от пиърсингите само засилваше дивашкия му вид.
Беше превъзбуден като Дъг онзи ден. Може би дори повече. Много исках групата да успее, но не бях сигурна какво ще им причини истинската слава. Може би ще започнат да рушат стени или да палят разни неща.
Когато получих коктейла, Кори ме дръпна за ръката.
— Ела. Ще те вкарам отзад. Можеш да поздравиш Дъг.
Погледнах към ъгъла, не видях и следа от Сет и го последвах.
В гримьорната другите членове на групата бяха в подобно настроение. Всички ме познаваха и бурно ме посрещнаха като вдигнаха чаши за поздрав. Дъг беше облечен в атрактивни крещящи дрехи — спортен черен клин, тениска на „Тъндъркетс“9, за която Сет щеше да му завиди, и широко наметало от червен велур. Черната му, дълга до раменете коса, беше вързана на опашка. Той ме грабна, още щом влязох, и ме вдигна така, че почти седнах на рамото му. Мин, саксофонистът на групата, размаха инструмента над главата си, варварски изразявайки одобрението си за залавянето ми, а Дъг нададе победен рев.
— Ето я и нея! Проклетата Кинкейд! Готова ли си за купон, бейби?
— Готова съм да те цапна с чашата по главата. Свали ме.
Дъг се засмя и ме свали на пода. Залитнах малко, но не защото ме пусна.
Ето го отново.
Онова странно чувство, което усетих с Дъг в офиса. Само че този път беше по-силно. Много по-силно. То пулсираше около мен и почти ме накара да се свия. Огледах се глупаво, опитвайки се да определя откъде идва, но беше невъзможно да разбера. Усещането беше навсякъде. Дразнещо, вибриращо звънтене във въздуха, което явно само аз долавях.
Уайът, червенокосият китарист, ми се усмихна.
— Колко си пила? Изглеждаш замаяна.
— По-скоро замечтана — подразни ме Дъг. — Момичето не всеки ден попада в толкова секси компания, нали?
— Щом казваш. Според мен нейният сексапил е малко по-смъртоносен от нашия — каза Уайът. Леко ме завъртя. — Познаваш ли Алек?
Новият барабанист, очевидно. Той излезе напред и се поклони превзето. Беше също толкова шантав, колкото и останалите. Беше по-млад от тях, леко върлинест, с тънки сини кичури в русата си коса. Изглеждаше малко по-спокоен от другите. Още не знаех какво ме караше да се чувствам така странно, но потиснах усещането и се усмихнах на Алек.
— Здравей — казах. — Сигурен ли си, че мястото ти е сред тези отрепки?
— Виждал съм и по-лоши.
— В някоя лудница?
Той се засмя и кимна към чашата ми.
— Какво пиеш?
— Водка гимлет.
— Добър избор — каза той хладнокръвно, но заподозрях, че за пръв път го чува. У него имаше нещо, което говореше за истинска неопитност. — Следващото ще е от мен. Кажи на бармана да го запише на моята сметка.
Положих всички усилия да не се разсмея. Прозвуча като заучена реплика от някой филм, но нямаше ефект — беше казана от човек, който сякаш не бе достатъчно възрастен, за да има право да пие алкохол. Сигурно се надяваше коментарът на Уайът да се окаже верен и аз действително да съм замаяна.
— Хей — каза Дъг, прегръщайки ме. — Спри да флиртуваш с кралицата на фен клуба ни. Когато успееш да хванеш муха с палките, Скакалец, тогава ще имаш достъп до фенките. Засега ученикът трябва да остави фенките на учителя.
Дъг ме завъртя из стаята в (лоша) имитация на танго. От рязкото движение и дразнещото жужене във въздуха ми се зави свят.
— Другите от тайфата тук ли са?
— Чакат със затаен дъх — уверих го и вдигнах глава към него. — Не трябва ли да си малко по-притеснен?
— Разбира се. Ако имаше за какво да се притеснявам. Но няма.
Това ме изуми толкова, колкото и поведението му в книжарницата. Дъг знаеше, че е талантлив, но съм била и на други негови концерти. Той винаги се шегуваше и беше в добро настроение, но преди концерт ставаше раздразнителен — беше запазената му марка да се подготви и надъха, за да се представи възможно най-добре. Беше казал, че напоследък групата е във възход, но промяната беше драстична, меко казано.
След още няколко шеги и сексуални подмятания, си тръгнах. Неприятното усещане изчезна веднага, щом излязох през вратата. Все едно дишах чист въздух след пясъчна буря. Обърнах се и вперих поглед в стаята, опитвайки се да намеря някакво обяснение за случилото се. Не забелязах нищо. Групата вече ме беше забравила. Смееха се на нещо друго, пиеха бира, коктейли и всякакви други, боричкаха се типично по мъжки, за да освободят напрежението. Тръгнах си объркана.