Сет беше при другите, когато успях да си проправя път до тях в главната зала. Усетих, че се усмихвам, въпреки притесненията ми. Косата му както винаги беше разрошена и носеше тениска с „Тъндъркетс“.
— Здравей — казах, когато го видях. Бях наясно, че всички ни наблюдават и очевидно очакват да извадя белезници.
— Здрасти — отвърна той, пъхнал непринудено ръце в джобовете. Беше отпуснат и спокоен както винаги.
— Знаеш ли, Дъг е с тениска, която много прилича на твоята.
— Знам. Аз му я заех.
Всички заедно се засмяхме и Бет се обърна към мен.
— Видяла си Дъг? Той готов ли е за това?
— Въпросът всъщност е: „Светът готов ли е за Дъг?“ — отвърнах с лека усмивка.
Половин час по-късно разбраха какво искам да кажа. „Нощно признание“ буквално взриви сцената — изведнъж цялата насъбрана енергия и ентусиазъм се изляха в музиката. Както казах на Дъг, отдавна бях фен на групата. Стилът им беше нещо между хард рок и ска10, а тази комбинация ме омагьосваше. След векове, през които всичко се повтаряше, новите неща ми носеха наслада. Те свиреха с вкус и страст и да ги гледаш беше също толкова приятно, колкото да ги слушаш. Пристрастието ми към Дъг още повече допринасяше за това.
Днес бяха невероятни. Всички песни бяха нови; не бях чувала нито една от тях. И, Исусе, само какви песни! Великолепни. Изумителни. Десет пъти по-добри от старите — което досега мислех, че е невъзможно. Зачудих се кога Дъг е имал време да ги напише. Повечето от парчетата им бяха негови, а за последно бях на техен концерт само преди около месец и половина. Може би някой му беше помогнал да се справи за толкова кратък срок. Обикновено му отнемаше доста време да композира една песен, преработваше текста отново и отново. Не приемаше процеса с лека ръка.
А самото им представяне… Е, Дъг винаги е бил ексцентричен, това беше запазената му марка. Тази вечер, кълна се, не спря да се движи. Чиста енергия в човешка форма. Танцуваше, крачеше, правеше цигански колела. Репликите му между песните бяха ужасно забавни. Тембърът му надмина всичко, което някога съм чувала, беше богат и дълбок. Резонираше в тялото ми. Публиката не можеше да му се насити. Обожаваха го и аз напълно разбирах защо. Никой, дори и хората, които работеха тук, не можеха да откъснат очи от сцената.
Никой, с изключение на един.
Там, в края на тълпата, един мъж си проправяше път към изхода. По походката и очевидната липса на интерес, отсъдих, че за него „Нощно признание“ не бяха толкова завладяващи, колкото за всички нас. Това ме заинтригува достатъчно, за да откъсна поглед от групата, но облеклото му ме порази дори още повече.
Ако списание „ДжиКю“11 съществуваше по времето на викторианските поети, той щеше да бъде техен модел. Носеше добре скроен черен панталон, в комплект с дълго черно палто, което стигаше почти до задната част на колената му. Под палтото беше с разкошна широка бяла риза, вероятно копринена. Каквато и да беше, изпитах желание да я докосна, да разбера дали е мека. За разлика от Хорейшио, чиито дрехи бяха просто излезли от мода, този тип беше прегърнал миналото и го беше направил своя запазена марка. Днес хората жадуваха да постигнат такова съвременно готическо звучене. Той разкопча горните няколко копчета на ризата си и разкри гладка кожа с тен, която беше в унисон с блестящата му черна коса, падаща на вълни по гърба му, и аз реших, че трябва да е или от Средния изток, или с индианско потекло.
Когато стигна до изхода, спря и се обърна към сцената, наблюдавайки за кратко групата. Лека доволна усмивка заигра на устните му и изведнъж вече го нямаше.
Странно, помислих си. Зачудих се кой е. Проспериращ агент може би? Или просто някой, който не си падаше по такава музика. Все пак приличаше на човек, който има всички произведения на Шопен.
Помислих за него още малко и после се върнах към сцената. Групата си беше взела кратка почивка от новите песни и свиреше кавър на една от любимите ми — „Нокти девет инча“. Нямаше нищо по-хубаво от текста на Трент Резнор, под акомпанимент на саксофон.
11
ДжиКю или GQ (Gentlemen’s Quarterly), в превод „Тримесечник на джентълмена“, е мъжко списание за мода, стил и култура. — Бел.прев.