Той протегна ръка към моята и аз се опитах да не потръпна, когато я хвана. Дори и след душа, се чувствах мръсна и евтина. Не исках да ме докосва след онова, което бях правила, макар и тогава да бях в различно тяло. Не заслужавах такава любов.
Сет въздъхна, все още омагьосан. Дългите му пръсти проследиха топлите, извити линии по кожата ми. Дишането ми се учести.
— Искам да мога да опиша красотата ти с думи. Но не съм чак толкова добър писател. Трябва да поработя върху себе си.
Станах припряно и издърпах ръката си.
— Сега ти се държиш глупаво. Ти си този, който трябва да се прибере и да си почине.
Премигна.
— О, значи няма отново да пробваме да спим заедно?
Поколебах се. Исках да го направим пак, но все още нямах доверие на себе си. Или всъщност на Сет, не и ако продължаваше да ме гледа с такова прехласнато възхищение и горящи очи. Човек би помислил, че авантюрата в склада е утолила жаждата ми за тази нощ, но исках Сет както винаги. Разбира се, като помислих малко, реших, че това не трябва да ме изненадва. Въпросната авантюра не беше удовлетворила моите физически нужди.
— Не — отвърнах. — Не още. Много е скоро.
Изглеждаше така, сякаш да се отдели от мен би му причинило физическа болка. Все пак се съгласи, когато му позволих да целуне бузата ми. Целувката беше дълга и бавна, по-чувствена отколкото очаквах, и ме накара да вдишам и после бавно и накъсано да издишам. Не можех да му върна жеста обаче. Не и с тези устни. Преди да си тръгне, отбеляза още няколко пъти колко съм красива и малко след това си легнах.
Докато лежах, си повтарях отново и отново, че в клуба постъпих правилно. Бях направила каквото трябва, за да съм силна и способна. Все пак Сет беше казал, че харесва „водовъртежа“, в който живея. Сексът беше средство да придобия сили. Направих правилното нещо. Постъпих правилно и с Дъг. Всичко, което направих днес, беше за хубаво.
И все пак… ако това беше истина, защо се чувствах толкова ужасно?
Глава 9
Хубаво сияние — каза Бастиен, когато ми отвори вратата следобед на следващия ден.
— Да. На мен ли го казваш.
В тялото на Табита се вмъкнах вътре и придърпах един висок стол до кухненския плот. Той ми подаде кутийка „Маунтин дю“13 от хладилника.
— Защо си толкова намръщена? Едва ли е било толкова зле.
— Добре беше. Евтин секс в склад. По-късно Сет дойде и постоянно повтаряше колко съм красива.
— Как иначе? — и Бастиен се перчеше със сиянието си. — Няма начин да ти устои. Той е слаб смъртен, като всички останали.
Не обърнах внимание на подигравателното му отношение и изпих половината кутийка на един дъх.
— Като стана въпрос за „слабите смъртни“, как мина футбола снощи?
— Абсурдно скучно. Явно някой друг пише речите на Бил, защото са фантастични, за разлика от умението му да води разговор — не по-добро от на онзи шкаф отсреща. Хубавото обаче е, че говорих с Дана на няколко пъти и замазах щетите, които ти нанесе.
— За Бога, няма ли да престанеш вече? Нищо не съм направила. Ако има някой виновен, то това си ти.
— Хей, не аз паднах по стълбите. Между другото последвах съвета ти и се направих на загрижен брат. Явно ми се върза. Само че…
— Само че какво?
Намръщи се, сините му очи изглеждаха объркани.
— Явно много ме харесва. Пита за работата ми, пита за теб. Нещо обаче не е наред. Нямам чувството, че…
— Че ще ти се нахвърли в най-скоро време? Ха! Никога не бих предположила.
Изражението му стана сурово, нито следа от съмнение.
— Въпрос на време е, това е. Както в онзи манастир в Брюксел. Помниш ли колко добре се наредиха нещата?
Усмихнах се.
— Въпрос на време значи. Разбира се. Какви са плановете ти за днес?
— Нямам планове. Сигурно по-късно ще изляза, но сега мисля да се помотая тук. Мич трябва да работи все пак.
— Да се измъкнем и да отидем на кино или нещо такова.
Честно казано жадувах да правя нещо що-годе интересно. Най-накрая беше дошъл почивният ми ден — точно навреме. Само се притеснявах, че не знам какво става в книжарницата, след като, по-точно ако, Дъг е отишъл сутринта. Ако Уорън или Пейдж бяха на работа, можеше да го отстранят за известно време. Аз обаче нямах тази власт, пък и не исках да загубя подкрепата му. Накрая реших да звънна на Джанис и й казах да се обади незабавно на мобилния ми, ако Дъг отново създава проблеми. Засега не беше звъннала.