Выбрать главу

Незаинтересоваността на Джером прерасна в изненада.

— За това ли ти трябвам? Да идентифицирам наркотици? Да ти приличаме на агенти от отдела за борба с наркотиците?

Картър се протегна лениво.

— Помниш ли добрите стари дни, когато сукубите искаха защита от исполини и други смъртоносни създания? Това говори много за времената, в които живеем, повярвай ми.

Оставих ги да се позабавляват за моя сметка; насилих се да запазя спокойствие и да не кажа нещо, което да ми навлече неприятности.

— Приключихте ли? — попитах минута по-късно. — Защото наистина искам да го погледнете.

— Ще споделиш ли стоката с нас, ако ти кажем какво е? — попита Джером.

Завъртях очи и посегнах към чантата си. Със замах хвърлих торбичката на масата, така че да се плъзне и да спре точно пред тях.

Усмивките им се стопиха.

Втренчиха се в торбичката за момент и после, в почти идеален синхрон, погледнаха един към друг и после към мен.

Когато Картър заговори, в гласа му долових хумор, но горчив хумор.

— Може би не трябва да изключваме все още свръхестествените чудовища.

— Как — възкликна Джером, пръхтейки през ноздрите си — винаги успяваш да се забъркаш в такива каши?

Местех погледа си от единия към другия.

— Какво? Какво има?

— Това, Джорджина — заяви Картър и потупа с пръст торбичката, — е храната на боговете.

Глава 15

Дузина остроумни забележки дойдоха на езика ми, но напрегнатите погледи и на двамата ме накараха да се спра. Вместо това зададох най-очевидния въпрос:

— Какво искаш да кажеш?

Устните на Картър се извиха в нещо като усмивка.

— Господи! Мислех, че това е по твоята част. Гръцка митология.

— Ами амброзията… се нарича храна на боговете — предположих колебливо. Бях израснала в гръко-римско общество, но това не значеше, че съм експерт по всички предания. Бях слушала някои от тях като малка. Едва по-късно обаче учените започнаха да събират истории от всички краища и тогава научих колко необятна е гръцката митология.

— Да — каза Картър, кимайки сякаш съм дете, което декламира урок. Джером остана със стиснати устни и мрачно изражение на лицето. — Какво друго знаеш?

— Амброзията прави боговете безсмъртни — продължих аз. — Все пак мислех, че това е някаква напитка… — сама се спрях. Кристалите не бяха течни в момента, но трябваше да се разтворят в течност. Една тревожна мисъл ме порази. — Искаш да кажеш, че това гръцко нещо прави Дъг и другите безсмъртни?

„Нищо не може да ме спре. Бог съм, бейби“.

— Не точно — каза Картър. — Може би трябва да отбележа, че амброзията не се среща само в гръцките митове. Тя се появява в почти всички легенди под една или друга форма. Според преданията за крал Артур, това било съдържанието на Светия Граал. То дарявало с нови възприятия и способности онези, които го пиели, и хората вярвали, че ще излекува земята. Има предположения, че пламъците, появили се над главите на апостолите на Петдесетница, всъщност не са пламъци — това били техните видения, които ги осенили след като пили амброзия. Напитката дарила апостолите с енергия и чар, и способността да общуват с хора от различни култури и езици.

— Познавам доста ревностни християни, като добрата ми приятелка Дана, които биха решили, че това е обида.

Джером не успя да запази мълчание, въпреки че темата очевидно не му харесваше.

— Представи си реакцията й, ако научи, че според някои хора причастието няма нищо общо с кръвта на Христос, а повтаря отдавна забравена церемония с амброзия. Въпросните личности твърдят, че участниците в този обред имитират древни ритуали, при които Светия дух се приравнява към наркотичното влияние на амброзията.

— Това би разстроило доста хора — съгласих се аз.

И тримата знаехме колко много ритуали и вярвания, предавани и до днес, бяха изродени варианти на оригиналните. Някои, не всички.

Картър продължи спокойно, сякаш беше в университетска зала и изнасяше лекция.

— Древноиндуската култура нарича амброзията „сома“ и дори я олицетворява като бог със същото име. Присъствието му било опияняващо като самата напитка и замъглявало съзнанието на всички около него.

— Сома е също и наркотичното питие в „Прекрасният нов свят“17 — спомних си аз. — Не бях осъзнала колко широко е разпространено.

вернуться

17

„Прекрасният нов свят“, роман от Олдъс Хъксли. — Бел.прев.