Имаше моменти, когато Миринри забравяше всичко на света и ако стоящият тук Пепи не беше потънал в мрачни и злобни мисли, той би забелязал как очите на дъщеря му пламваха, когато се срещаха с очите на юношата, и как трепереше ръката й, когато случайно се докоснеше до рамото на Миринри.
Но на Пепи не беше до това: един поглед върху юношата му беше достатъчен, за да познае в него сина на безследно изчезналия Тети, този от когото той открадна престола.
Същите смели черти, гордо поставена на силната шия глава, същите очи — проницателни и ясни, с властен, огнен поглед. И същият глас, пълен с металически нотки, също такива поривисти движения.
„Син на Тети! Син на Тети!“ — мъчително се въртеше все една и съща мисъл в главата на фараона. Струваше ли си толкова години да владее престола и изведнъж да срещне този, който имаше всички права на короната на Египет. Ето го, на две крачки от трона на фараона. И той се държи не като гост, не като чужденец, а като същински господар.
Все по-мрачно и по-мрачно ставаше каменното лице на Пепи, все по-черни ставаха мислите му.
А младежите, увлечени във весели и радостни мисли, отдавайки се на любовта си, не обръщаха внимание на мълчаливия фараон. Звънтеше сребристия смях на Нитокрис, придружен от гласа на Миринри. От време на време Нитокрис вземаше от ръцете на прислужниците малка арфа. И тогава струните трептяха, пееха за далечни страни, за кървави кланета, за чудовища и призраци, за лъчезарните звезди и ароматни гори.
А Пепи стоеше на пиршествената маса мрачен и студен. С мрачен блясък горяха очите му.
Преди свършването на пира, както изискваше етикетът, Нитокрис трябваше да се оттегли в покоите си.
Прощавайки се с нея, Миринри я поглъщаше с очи: тъй скоро, тъй скоро да се раздели с нея? До утре? Нали? О, как дълга ще е тази нощ!… Но той, гледайки звездите, ще мисли, че това са очите на Нитокрис. И когато утре се появи зората, той ще знае:
— Нитокрис се е събудила.
Девойката слушаше тези любовни думи, цяла трепереща от препълнилото душата й сладостно, властно чувство.
След излизането на Нитокрис от пиршествената зала като лек рояк нахълтаха изкусни танцьорки, заизвиваха се, мяркайки се между клоните като светли призраци. Но Миринри само за миг се заинтересува за красавиците танцьорки, тъй като душата му беше пълна с мисли за Нитокрис. А фараонът дори не ги удостои с поглед.
Пирът се свърши в неловко мълчание. Сетне Пепи даде знак с ръка и залата опустя.
Изчезнаха слугите, отнасяйки със себе си скъпоценните съдове. Отдалечиха се и музикантите, като прекъснаха по средата някакъв химн. Разсеяха се като призраци бързоногите танцьорки.
В пиршествената зала останаха само мълчаливата стража — телохранителите на фараона, могъщи воини, обковани от главата до петите в тежки лати, унесеният в сладки мечти Миринри и мрачният Пепи.
— Стига! — с рязък металически глас каза Пепи.
Сърцето на Миринри замря. Той потръпна.
— Стига забави! Да поговорим за работа!
— Аз съм готов! — отзова се юношата.
— Кой си ти? — попита фараонът, гледайки с гореща ненавист и презрение юношата.
— Ти знаеш кой съм — гордо издигайки глава с блеснали очи, отговори Миринри.
Като че два меча се кръстосаха…
— Защо ти изпълзя от дупката, дето се криеше и можеше все пак да запазиш живота си, робе?
— Аз? Аз роб? — кипна Миринри. — Не, аз не съм роб, който краде чуждо богатство. Аз не съм пълзял в праха, не съм се превивал, не съм жилил никого предателски по петата! — продължаваше той. — Защо съм тук? Защото тук, в двореца, е истинското ми място! Това е моят дом. Това е моето царство.
— Ти си дошъл за короната? — засмя се фараонът, стискайки юмруци. — Но си закъснял. Тронът е зает!
— Аз ще ти го отнема! — треперейки от гняв, извика Миринри.
— За да го отнемеш, трябва да бъдеш по-силен. Ти мислиш, че си по-силен от мене? Но в моите ръце е неограничената власт на Египет. А у тебе?
— Името на Тети и любовта на народа. Аз имам много привърженици. Партизаните на великия Тети, пред които ще побегне твоята войска, както бягат овцете пред вълците в пустинята!
— Партизаните на великия Тети? — засмя се злорадо Пепи. — Добре, добре! Ти си много по-близо, отколкото мислиш. Хей, роби! Открийте завесата!