Оунис нищо не знаеше за участта на Миринри той знаеше само за неуспешния бой — и дълбока тъга разкъсваше гордата му душа, както птиците разкъсваха телата на падналите воини…
17. Великият Тети
Ние оставихме Оунис сам в пустинята, осеяна с трупове на падналите воини. Но не сме обяснили още как се озова той там. След като Миринри, увлечен от чаровете на красивата Нитокрис, забрави всичко и тръгна след носилката на принцесата, а с нето изчезна и Нефер, Оунис се спусна към скривалището си. Той знаеше, че делото му е в смъртна опасност и че може да го спаси само незабавно въстание. Той дълго търси Ато, но не го намери никъде. Тогава Оунис по околни пътища се добра до пирамидата Родопис и видя бойното поле, труповете на воините и орляк птици над тях. Той разбра, че всичко е загинало и единственото, което му остава, е да чака смъртта…
Грабливите птици, които се виеха над труповете, и изведнъж се подплашиха. Отначало те само лениво повдигаха окървавените си глави, вслушваха се и се споглеждаха. Сетне една след друга напущаха труповете, виеха се във въздуха, тежко махайки с крила, се издигаха, за да кацнат на някоя развалина.
Оунис дигна глава и се заслуша: някой навярно беше оживял, някой от ранените, който е бил сметнат за мъртъв, е станал и сега се лута около пирамидата.
Но не: чуваха се груби весели гласове, звън от оръжие. Инстинктивно Оунис напипа и скри в гънките на дрехата си бронзовия меч.
В далечината се показаха хора. Няколко воина и след тях — женска фигура, навярно пленница.
Оунис се прилепи към камъка, на който стоеше.
— Е, стига. По-нататък не отивам нито крачка — каза някакъв груб глас.
— Е, какво? Може и тук! — отговори друг. — Да почваме, нали?
— Бийте, момчета, но помнете! Не до смърт! — обади се трети глас.
Оунис погледна иззад камъните. С гръб към него стоеше жена, която закриваше с оголени ръце лицето си. Около й се трупаха воини с бичове в ръце. Те се канеха да заудрят жертвата си и сега с равнодушието на калени палачи се сговаряха как да пристъпят към позорното дело.
— А какво ще правим с нея, когато престанем да я бием? — зададе въпрос един от воините.
— Ще взема красавицата като наложница! — се обади някой.
— Но защо пък той, а не аз? И защо пребита, осакатена! — запротестира трети. — Тя е млада и хубава и защо да не се насладим по-напред на ласките й?
— Само че внимавайте! Да не се разчуе! — със зловещ глас се обади първият, навярно най-старият. — Тук нас никой няма да ни види. Красавице! Слушай…
Жената се обърна. Оунис затрепера от гняв и се хвана за меча: в жертвата на свирепите палачи той позна нещастната Нефер.
След миг Оунис стоеше при войниците.
— Злодеи! Как смеете? — завика той.
— Махай се! От теб никой няма да иска позволение! — грубо се засмя един от палачите.
— Нима вие не знаете че тази девойка е от царски род? Вижте!
И Оунис с едно движение смъкна дрехата от рамото на Нефер.
Войниците видяха върху нежното рамо татуиран знак на царския произход и се смутиха. Но след миг един от тях вдигна бича си и замахна над главата на Оунис:
— Махай се! Не ни пречи! Заповядано ни е. А за да помниш, че не трябва да се бъркаш там, където не ти е работа — ето…
И бичът свирна във въздуха.
Но бързият като мълния Оунис отскочи настрана, отново се спусна — и воинът се търколи на земята с разсечен череп.
Вторият воин се нахвърли на стария жрец отстрана, но Оунис отблъсна удара на меча и прониза гърдите му.
Третият и четвъртият воин бяха по-внимателни, може би по-опитни от първите: прикривайки се с мечове, те изведнъж нападнаха Оунис. И той трябваше да употреби много умение, за да издържи бурния им и внимателен натиск. Но в жилите на старецът течеше кръвта на лъв. Той се нахвърли върху враговете си с такава ярост, че след няколко минути срещу него, стъписвайки се, се защитаваше само един воин.
След миг и последният палач падна бездушен.
Отпуснал меча, по който още течеше кръв, Оунис се приближи до Нефер, като искаше да й каже нещо.
Но в този миг към него се приближи отряд от тридесет войници и командуващият офицер завика:
— Оунис! Открит си! Предан се! В името на фараона!
Жрецът се огледа наоколо. Бяха му отрязани всички пътища за спасение. Да се защитава беше немислимо. А умори се той от вида на кръвта. Не искаше да пролива повече кръв. Та това са роби — изпълнители на чужди заповеди…