И тълпата зарева:
— Убит! Лъвът убит!
Хората скочиха на арената, дето. Оунис, държейки в ръка меча си, стоеше, стъпил с крак върху обливащото се с кръв тяло на убития лъв.
Сетне събитията тръгнаха с необикновена бързина. Жив поток от хора, убивайки попадналите по пътя им войници и ненавистните чиновници на Пепи, се спусна, предвождан от Тети-Оунис към двореца. Пепи избяга от Лабиринта и се скри в тронната зала.
Народът настойчиво искаше главата му и Оунис — възкръсналият Тети — вървеше начело на тълпата свои привърженици да завладее трона и короната.
18. Новият господар
Нефер, която се отдели от отряда, водещ Оунис на смърт, побърза към двореца на фараона, в покоите на красавицата Нитокрис. Принцесата даже не подозираше каква жестока участ е постигнала любимия й човек и узна за това едва когато Нефер й разказа всичко, което беше узнала от войниците.
Като разярена лъвица се спусна Нитокрис към покоите на баща си — да иска отмяна на наказанието, да го упреква в предателство. Но Пепи го нямаше: той тъкмо в това време беше отишъл да разпитва и съди доведения Оунис — Тети.
Тогава смелата принцеса реши да действува на свой риск и страх: като узна в коя гробница е затворен Миринри, тя взе отряд роби и се спусна с колесница към Некропол. Редом с нея стоеше, бледна като платно, Нефер.
С голям труд се удаде на работниците по заповед на дъщерята на фараона да свалят плочата от гробната яма, в която се намираше Миринри.
Той беше още жив. И когато по спуснатата стълба юношата се изкачи горе и стоеше, озарен от потоци слънчеви лъчи и дълбоко вдишвайки чистия въздух с уморените си полуотворени дробове, Нитокрис, като забрави, че тук стоят и гледат десетки чужди хора, като забрави своя сан, обви с нежните си ръце шията на Миринри и зацелува лицето на спасения. И той я целуваше и притискаше към гърдите си.
А Нефер, както и преди бледна като платно, стоеше настрана. И струваше й се, че всяка тяхна целувка е удар от остър нож в нейното горещо любещо сърце.
Като напуснаха Некропол, те се върнаха в двореца. Там ставаше нещо: стражата я нямаше, слугите бягаха в паника, като завличаха със себе си покъщнина.
Като отведе Миринри в женската половина, където той беше в безопасност, Нитокрис реши да узнае какво точно се беше случило в нейно отсъствие. На оглед изпратиха Нефер, която според общото предположение не беше изложена на никаква опасност. Но тя се забави много и тогава, обхванати от тревога, Нитокрис и Миринри, хванати за ръка, излязоха от укритието си и тръгнаха след тълпата, която се стремеше към тронната зала. Тук Нитокрис, като се изтръгна от ръцете на Миринри, се спусна напред с вик:
— Татко! Татко! Не го убивайте! Той е мой баща! Пощадете го!…
Този мит реши живота на фараона Пепи. Вмъкналият се в двореца Тети бе намерил брата-враг изоставен от всички, сам. Но Пепи искаше да умре като фараон и гордо седеше на трона, очаквайки смъртта си.
Тети го хвана с желязната си ръка, събори го на земята и издигна над него меча си. Но викът на Нитокрис го спря. Пред тялото на Пепи бе застанал и Миринри, забравил злодеянията на Пепи, обладан само от мисълта, че това е бащата на любимата му.
— Не го убивай, Оунис! — молеше той жреца. — Не го убивай! Не забравяй, че той е фараон!
Оунис-Тети мрачно погледна Миринри.
— Тук мога да се разпореждам, да съдя и решавам само аз — каза той. — Знаеш ли кой съм аз? Аз съм Тети! Аз съм твоят баща! Най-старият в рода. И ако аз наказвам предателя…
— Ти си мой баща? Ти си великият Тети? — поразен, едва произнесе Миринри.
— Не убивай! Моля те, не убивай! — задържаше все още издигнатата над съборения Пепи ръка на Оунис-Тети Нитокрис.
И погледът на Тети се смекчи. Тежкият меч падна от ръцете му.
— Отведете го под стража! — даде той заповед на воините.
В този миг зад завесата се показа човек в костюм на жрец, който носеше в ръцете си тяло на жена. В гърдите й стърчеше забоден кинжал. Това беше върховният жрец Хер-Хор, който носеше трупа на Нефер.
— Привет на тебе, Тети! — каза той. — Ти се връщаш на трона на прадедите си! Аз ти донесох подарък. Виж!
И със злорадстващ смях той сложи на каменния под, в краката на поразения Тети, трупа на Нефер.
— Ти ли уби тази жена? — пламна Тети.
— Да! Но какво значи — убил? — подсмихна се Хер-Хор. — Аз просто и казах каква участ я Лака в двореца на Нитокрис. Че ще бъде робиня там, където бе мечтала да бъде царица… Тя сама ме помоли да й покажа къде да забие ножа, за да проникне право в сърцето. Аз й показах. Нали съм длъжен да се подчинявам? Нали? Та нали тя също е принцеса, такава, каквато е Нитокрис? Бедната, по-рано се наричаше…