— Имате ли пазители тук?
Вече беше ясно, че Сарон говори и на бронзовата паяжина, не само на Тегър и Уорвия.
— Трима вишнищий от равнината станали господари в прохода. И отвели наши, от по-старите. Някои после се върнали, но вече били като онези тримата. Когато започнала Смъртна светлина, равнинни вишнищий ни казали как да се пазим. Кал или скала спирали светлина, която минавала през кожа и плът. Най-добре било да се крием в прохода. Макрей бил на лов, когато започнала Смъртна светлина. На половин ден от подслон, а наблизо нямало вишнищий да го предупреди.
Деб подхвана:
— Много от нас били на лов или вършили друго навън. Един от трима умирал. А после се раждали уродливи или болнави деца. От околни планини разказвали същото, но само ние и съседи имали вишнищий да ни пази. Не са винаги лоши.
— Какво е Смъртна светлина? — промърмори Тегър.
Планинците май предпочетоха да не чуят въпроса и той не настоя повече.
— Вишнищий, които от Висок чукар — продължи Сарон, — служат на онези от равнина. Но не им казват за огледала. Равнинни вишнищий умеят да надушват тайни, ама планини не са техни.
Уорвия въздъхна.
— Нощните хора много ще се зарадват да чуят това. Сигурно ще ви зададат по-добри въпроси от нас.
— И Луис Ву ще пита — предположи Деб. — Или той измислен?
— От кого чухте това име?
— От съобщения по огледала и от Тила.
— Луис Ву кипна едно море — подхвърли Тегър. — Харлоприлалар от расата на Строителите търгувала и правила ришатра с него. Луис Ву съществува, но дали е от другата страна на тази паяжина? Деб, очите ми се затварят…
— И моите! — веднага потвърди Уорвия.
Дженауил изрази общата изненада на планинците.
— Но сега само среда на ден!
— Ние работихме и през нощта. Тук дори дишането е трудно за нас.
— Оставяме да спят! — заповяда Сарон. — Ще се събуди ли, когато станат нощни хора?
— Дано… — измънка Тегър.
— Храна зад тази врата. Флуп, как забравила?! Вие какво яде?
— Прясно месо от току-що убити животни.
— Значи храна зад врата не за вас. Скрийпу ще намери нещо. Спете добре.
Един по един планинците се изнизаха от стаята.
Все пак Тегър и Уорвия надникнаха веднага зад малките вратички и така пуснаха студа вътре. Наистина имаше само растения и пушено месо, неподходящи за червенокожите пастири. Решетки пазеха замръзналата храна от досадни животни.
Сгушиха се върху кожи и под кожи. Проснаха дрехите си да се проветрят. Стоплиха се, но червенокожият още усещаше как студът щипе носа му. Унасяше се, когато Уорвия промълви тихичко:
— Шепот щеше да зададе по-добри въпроси от нас.
— Шепот беше плод на моето безумие.
— Значи и на моето. Обаче ме научи на разни неща…
— Какво?!
Тя зашепна упорито в ухото му:
— Беше с нас на въздушната шейна, криеше се под колата. Обясни ми що е скорост, за да не полудея. Тя се крие, Тегър. Затова не искам и паяжината да ни чуе.
Пастирът се озърна към подпрения на стената каменен къс и се ухили:
— Ами ако е само парче скала?…
— Тогава ще бъдем големи глупаци.
— Как изглежда Шепот?
— Не видях. Може все пак да е безтелесен дух.
— На какво те учеше? Не, не сега. Трябва да се наспим.
— Защо каза, че не можем да правим ришатра? Не ти харесаха ли?
— Не е заради това. Пясъчните хора бяха още по-чудати. Представих си как се задъхвам като риба на сухо в ръцете на Дженауил… — Уорвия мило се засмя. — После си спомних, че предават съобщения за мършоядите. Ще се прочуем. Нали искаше някой ден да се заселим при подобни на нас, където никой не е чувал за червенокожи, правили ришатра с всяка раса по Дъгата?
— Прекаляваш!
— Разказвачът винаги украсява историята. А в империята на нощните хора всичко се предава. Не забравяй, помогнахме им да унищожат най-голямото леговище на вампири…
— Вярно е.
— Какво си намислила?
— И на тях ще им е за пръв път. Правили са ришатра само с други планинци. Любими, не ти ли се иска поне веднъж да учиш някого на ришатра?
След малко заспаха.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
ГЛАВА ЛАВКРАФТ2
Сондата зави и се понесе право нагоре с ускорение десет G, сближавайки се със стената. Сините отблясъци заиграха по-ярко, после угаснаха.
Ръбът на страничната стена беше тесен. Сондата се издигна стотина метра над него и се прехвърли от другата страна. Кратко включване на двигателя спря свободното й падане близо до тъмната страна на стената, която сякаш продължаваше в безкрайността.
2
Лавкрафт и споменатият по-нататък Колиър са автори на произведения за вампири, също както и Брам Стоукър. — Б. Пр