Тридесет и пета глава: Сам
9°С
След като фантастичният филм свърши (светът беше спасен с цената на доста жертви сред цивилното население), приседнах с Грейс на малката масичка край вратата и известно време я гледах как си пише домашното. Чувствах се неописуемо уморен — студеното време ме разяждаше като особено зловеща болест дори и тук, насред затопления хол, където нокти нямаха силата да ме трансформират — и ужасно ми се искаше да се мушна в леглото на Грейс или да се излегна на дивана, за да подремна. Но вълкът в мен бе неспокоен и знаех, че няма да заспя с непознати хора наоколо. Така че потиснах желанието си за сън, оставих Грейс да пише в тетрадката си, осветявана от угасващата светлина на деня, която струеше през прозорците, и се насочих нагоре по стълбите към ателието.
Не беше трудно да го открия. На горния етаж само две врати, а острата химическа миризма на боите ме насочи към правилната. Беше леко открехната. Бутнах я и примигвах. Помещението беше ярко осветено от множество крушки, чиято цел беше да пресъздават естествената светлина, така че ефектът наподобяваше кръстоска между пустиня по пладне и „Уол Март“.
Целите стени бяха скрити под безброй картини, изправени или подредени на купчини. Великолепни изблици на цветове, обрисували реалистични фигури в нереалистични пози, нормални форми, обагрени по ненормален начин, неочакваното, промъкнало се на съвсем обикновени места. Тези картини бяха като потъване в съновидение, където всичко, което човек познава, се пречупва по непознат начин. Всичко възможно е в тази заешка дупка/ Това портрет ли е или огледало?/ фантазии диви и скучна реалност,/ всичко в едно се е сляло.
Точно пред мен се бяха възправили две огромни картини, подпрени на една от стените. И двете изобразяваха мъж, който целува жена по шията. Позите бяха съвършено еднакви, но цветовете — коренно различни. Едната картина бе оцветена в нюансите на червеното. Беше ярка, грозна, комерсиална. Друга бе потънала в мрачните тонове на синьото и лилавото, на места формите бяха трудно различими. Напомни ми за целувката ни с Грейс в книжарничката, докато усещах тялото й в обятията си — топло и истински.
— Коя ти харесва повече?
Гласът на майка й прозвуча силно, отзивчиво и примамливо. Най-вероятно говореше по този начин в галериите, за да примами портфейлите на посетителите достатъчно близо, за да ги вземе на мушка.
Кимнах към синята:
— Тази. Без никакво колебание.
— Сериозно? — тя прозвуча искрено изненадана. — Никой не е избирал нея досега. Тази е много по-популярна. — Пристъпи там, където можех да я видя, сочейки червената. — Продала съм стотици копия от нея.
— Много е хубава — казах учтиво.
Тя се разсмя:
— Отвратителна е. Знаеш ли как се казват? — Тя посочи синята — „Любов“… — после червената — и „Похот“.
Усмихнах се:
— Май се провалих на тестостеронния си тест, а?
— Защото избра „Любов“? Не мисля така, но не се предоверявай на моето мнение. Грейс ми каза, че е тъпо да рисувам едно и също нещо два пъти. Освен това отбеляза, че така или иначе, и на двете лицето на мъжа изглежда грозно, защото очите му са прекалено близо едно до друго.
Усмивката ми стана по-широка:
— Определено звучи като нещо, което би казала Грейс. Но тя не е човек на изкуството.
Майка й лекичко се нацупи:
— Така е. Ужасно е практична. Не знам от кого го е наследила.
Тръгнах бавно покрай платната, за да ги разгледам — пожар в магазин за дрехи, сърна, надничаща през прозореца на висока сграда, риба, подскочила над канализационна шахта.
— Това разочарова ли ви?
— О, не. Не. Грейс си е Грейс и човек трябва да я възприеме такава, каквато е. — Тя се отдръпна от пътя ми, за да не пречи на обиколката ми сред картините, съвършено механичен жест, резултат от годините, прекарани сред потенциални клиенти в галериите. — Пък и предполагам, че така ще й бъде по-лесно в живота. Защото ще си намери хубава, нормална работа и ще бъде спокойна и уравновесена.
Отвърнах, без да откъсвам очи от картините:
— Скромната ми особа смята, че височайшата майка таи в себе си възражения против това4.
Чух въздишката й:
— Предполагам, че всеки иска детето му да прилича на него. А всичко, от което Грейс се интересува, са цифрите и книгите, които й дават отговор на въпроса как работят нещата. Трудно ми е да я разбера.
4
Леко променен цитат от „Хамлет“ на Шекспир. В оригинал репликата на кралица Гертруда звучи: „Скромната ми особа смята, че височайшата дама таи в себе си възражения против това“. — Б. пр.