Отвърнах, без да отварям очи:
— Някога вълк е ухапал човек и човекът го е прихванал. Магия или наука, нещата си остават едни и същи. Единственото магично нещо в цялата ситуация е, че не можем да я обясним.
Грейс не каза нищо повече, но можех да усетя напрежението й. Седях мълчаливо, скрит зад книгата си, осъзнавайки ясно, че тя има нужда да й кажа нещо, но самият аз не желаех да го сторя. Не бях сигурен кой от нас се проявява като по-голям егоист в момента: тя, задето искаше от мен нещо, което никой не можеше да й обещае, или аз, защото отказвах да й обещая нещо толкова невъзможно, че беше болезнено дори да мисля за него.
Преди някой от нас да наруши неловкото мълчание, вратата на кабинета се отвори и баща й прекрачи прага. Очилата му се бяха запотили от смяната на температурата. Явно навън наистина беше много студено. Той огледа стаята, спирайки поглед върху промените, които бяхме направили. Бях взел пренебрегваната китара от ателието под своя опека и в момента тя стоеше облегната на фотьойла ми, а на масичката до него се мъдреше купчинката с книги, които си бях подбрал. Грейс беше поставила върху бюрото му няколко съвършено подострени молива, както и кафе машина, която да задоволява ненаситната й страст за кофеин. Баща й ми се стори впечатлен от това пособие толкова, колкото бях и самият аз. Мъничка кафе машина с вид на детска играчка. Можех да си представя рекламния слоган: „За хлапета, които имат спешна нужда от ободряване!“.
— Прибрахме се — каза той. — И както забелязвам, вие двамата сте завладели стаята ми.
— Беше изоставена — отбеляза Грейс, без да вдига очи от домашното си. — А ни се стори прекалено добра, за да отива на вятъра. Вече нямаш шанс да си я получиш обратно.
— Е, това е доста очевидно — промърмори той. Измери с поглед рошавия натрапник, настанил се в стола му. С други думи — мен. — Какво четеш?
— „Белканто“5.
— Не съм го чувал. За какво се разказва?
Вдигнах книгата пред него, за да разгледа корицата. Той присви очи.
— Аха, за оперни певци и рязане на лук. И за пистолети.
За моя изненада изражението му изрази разбиране, съпроводено с лека усмивка:
— Прилича на нещо, което майка й би чела.
Грейс се завъртя в стола си:
— Татко, какво направи с трупа?
Той примигна:
— Какво?
— След като застреля вълка. Какво направи с трупа му?
— О. Ами оставих го на верандата.
— И?
— И какво?
Грейс се оттласна раздразнено от бюрото. Колелцата изтрополиха по пода, когато тя приближи стола до баща си.
— Какво направи с него след това? Не си го оставил да се разлага на верандата ни.
Усетих как стомахът ми бавно започва да се стяга.
— Грейс, защо това е такъв проблем? Сигурен съм, че майка ти се е погрижила.
Грейс притисна пръсти към слепоочията си.
— Татко, наистина ли мислиш, че мама се е заела да мести трупа? Тя беше с нас в болницата!
— Не съм мислил по въпроса. Щях да се обаждам на организацията за контрол на животните, за да го приберат, но на следващата сутрин просто го нямаше. Реших, че някой от вас им е звъннал.
Грейс изсумтя:
— Татко! Мама не може дори да поръча пица по телефона. Как си я представяш да звъни на контрола по животните!?
Баща й сви рамене:
— И по-странни неща са се случвали. Не виждам защо изобщо е нужно да задълбаваме в темата. Някое диво животно просто го е замъкнало в гората. Не мисля, че другите животни могат да хванат бяс от труп.
Грейс скръсти ръце и го изгледа изпод вежди, с което явно трябваше да му покаже, че говори пълни глупости и просто не заслужава отговор.
— Не се цупи така — промърмори той, докато отваряше вратата, за да излезе. — Не ти отива.
Гласът й беше леден:
— В тази къща трябва да се грижа сама за всичко!
Баща й се усмихна нежно, с което успя поне мъничко да разсее облаците на гнева й:
— Очевидно е. Щяхме да бъдем съвършено изгубени без теб. Не стойте до много късно.
Бравата тихо изщрака, когато той затвори вратата зад гърба си. Грейс отмести очи към лавиците с книги, после към бюрото. Избягваше погледа ми.
Затворих книгата, без да си отбелязвам страницата.
— Тя не е мъртва — произнесох тихо.
— Мама може би наистина се е обадила на организацията за контрол на животните — каза Грейс на бюрото.
5
От италиански — „красиво пеене“, оперен термин с богат набор от различни значения. — Б. пр.