— Майната им на правилата — каза най-накрая. — Искам да се срещна с нея.
Четиридесет и втора глава: Сам
12°С
Първите думи, които чух от Изабел, бяха:
— Мога ли да попитам защо по дяволите ще правим киш6, вместо да говорим за брат ми?!
Току-що се бе измъкнала от огромен бял джип, който на практика беше заел цялото място пред къщата на семейство Брисбейн. Първото ми впечатление за нея беше висока — най-вероятно подпомогнато от петинчовите токчета на гъзарските й ботуши, а второто — къдрици, защото имаше по главата си повече дори и от порцеланова кукла.
— Не — отсече Грейс и аз усетих, че я обичам заради твърдостта, с която бе произнесла тази едничка дума, и нетърпящия й възражение тон.
Изабел изсумтя по начин, който подсказваше, че ако това сумтене се превърнеше в балистична ракета, в нея щеше да има достатъчно мощ, за да заличи някоя малка държава от лицето на земята.
— А мога ли да попитам този кой е?
Погледнах към нея тъкмо навреме, за да забележа, че ми оглежда задника. Бързо извърна очи, докато аз повторих като ехо:
— Не.
Грейс ни поведе към къщата, обръщайки се към Изабел, преди да влезем:
— Не задавай въпроси за Джак. Мама е у нас.
— Ти ли си, Грейс? — провикна се майка й от горния етаж.
— Да. Ще си правим киш! — Грейс окачи палтото си на закачалката и ни показа с жест да направим същото.
— Донесох си някои неща от ателието, сбутайте ги някъде, защото в момента из кухнята няма много място — чу се от горния етаж.
Изабел сбърчи носле, докато наблюдаваше как Грейс размества някакви кашони, за да си проправи път в безпорядъка, и мушна ръце в джобовете на палтото си с пухкава яка, което явно нямаше никакво намерение да сваля. Изглеждаше адски не на място сред тази спонтанно превърнала се в склад кухня. Не можех да реша дали съвършените й руси къдрици караха неособено белия линулеум да изглежда толкова жалък, или пък старият напукан под просто осигуряваше фон, на който косите й изглеждаха още по-блестящи и изкуствени. Истината обаче беше, че никога досега тази кухня не ми се бе струвала толкова мизерна.
Красавицата леко отстъпи назад, когато Грейс нави ръкави и изми ръцете си на мивката.
— Сам, моля те, включи радиото и намери нещо добро за слушане.
Открих малкия приемник на плота сред няколко кутии със сол и захар и завъртях копчето.
— Всемогъщи Боже, ама ние наистина ще правим киш, а? — простена Изабел. — Все си мислех, че това е кодово название за нещо друго.
Ухилих й се, а тя ми се начумери в отговор.
Но изражението й беше някак пресилено — не вярвах, че в действителност й е чак толкова неприятно. Нещо в очите й ми подсказваше, че е най-малкото любопитна как ще се развие тази ситуация. А ситуацията беше следната: нямах намерение да се доверя на Изабел, докато не разбера що за човек е.
Майката на Грейс се появи от горния етаж, следвана от уханието на някаква козметика с портокалов аромат.
— Здрасти, Сам. И ти ли ще се включиш в правенето на киша?
— Поне ще се пробвам — отвърнах със сериозен тон.
Тя се засмя:
— Ще бъде забавно. А това е…?
— Изабел — каза Грейс. — Мамо, знаеш ли къде е зелената готварска книга? Търкаляше се наоколо цяла вечност. Рецептата за киш е в нея.
Майка й вдигна безпомощно рамене и приклекна до един от кашоните:
— Може да й е писнало от неразборията в кухнята и да си е тръгнала. Какво, в името Божие, са пуснали по това радио? Сам, ще му се помолиш ли да зарадва ушите ни с нещо по-добро?
Докато Грейс се ровеше сред някакви готварски книги, сбутани в единия ъгъл на плота, аз започнах да превключвам между радиостанциите до момента, в който майка й не изкомандва:
— Спри на място! Остави това. — Бях попаднал на някаква поп песен с фънки звучене. Тя се надигна с кутия в ръце. — Приключих тук. Забавлявайте се, деца. Ще се върна… все някога.
Грейс сякаш изобщо не забеляза напускането й. Махна с ръка към мен.
— Изабел, яйцата, сиренето и млякото са в хладилника. Сам, трябва да приготвим корите. Би ли включил фурната на 450, а после намери някакви тигани.
Изабел разглеждаше съдържанието на хладилника:
— Тук май има осемстотин вида сирене. Всичкото ми изглежда еднакво.
— Добре, заеми се с фурната, Сам ще вземе сиренето и другите неща. Той разбира от храна.
6
Френско ястие — солен пай с богат пълнеж от яйчен крем, сирене, бекон, лук и др. — Б. пр.