Окей, да се опитам да бъда обективна. Първите две тайни са лесни. Допускаме, че Брент е хетеро, а аз съм сигурна, че е, то двамата души, които може да са спали с него, сме аз и Хедър. Пиша спали с Брент до нашите имена. Дейл по-добре да не вижда това.
Странно е колко се засегна от идеята, че жена му може да му е изневерила. Човек би си помислил, че се е случило вчера, а не преди десет години, още повече че тогава не са били женени. Макар че донякъде го разбирам. Да бъдеш отново тук и сред тази група поражда странното усещане, че времето е спряло.
Както и да е, значи останалите трима са отговорни за другите тайни. Един от тях е спал със Саския, един от тях знае къде е и един от тях я е убил. Това ми прилича на судоку. Никога не съм била добра на судоку още по-малко като съм пила. Храната неутрализира част от уискито, но не съвсем.
Окей, ако приемем, че Къртис не е спал със сестра си, или Брент, или Дейл са спали с нея. Дейл и Хедър си тръгнаха още след втората седмица на сезона, значи сигурно е бил Брент?
Но тогава го попитах дали е спал с нея и той отрече категорично. Да не говорим, че идеята, че са били заедно, направо ме убива. Наистина беше невероятно красива, но беше основният ми противник и мислех, че я мрази. Тогава е Дейл. Саския може да е спала с него само за да си докаже, че може да го открадне от Хедър. Прехапвам устна и пиша спал със Саския до името на Дейл.
Според листчетата това означава, че или Брент, или Къртис я е убил, а другият знае къде се намира тялото ѝ.
Спомням си, как Брент се държа с мен в леглото:
— Няма нужда да си толкова внимателен — казах му няколко пъти, — няма да се счупя.
Просто не е агресивен. Той може да бъде опасен единствено за себе си.
Продължавам да хапя устни, връщайки се към сутринта на Британското. Къртис се появи на пайпа само няколко минути преди пускането си. Бил е на ледника с Брент и Хедър, уж да търсят Саския, но това, което каза, не беше много смислено.
Пръстът ми се спира на името на Къртис. Пиша, убил Саския. Ще изтрия всичко само след минута. Ще бъде ужасно, ако го види. А това, което ми каза в коридора? Може би просто ме излъга, за да не мисля за миризмата, която долових от него.
Следователно Брент знае, къде е Саския. Защо Брент ще знае? Дали е видял как Къртис го е направил? Дали му е помогнал да скрият тялото? Къде? Нямаха кола, така че не мога да си представя как са я изнесли от курорта. Което означава, че още е тук. Някъде в планината.
Отново ме побиват тръпки. Много неща от последните часове на Саския не съвпадат. Аз например никога не им разказах цялата история и усещам, че не съм единствената.
Взирам се в това, което съм написала. Буквите се размазват. Водните капки се стичат по стъклото като сълзи.
Толкова много въпросителни. Може би греша? Не става дума за сега. Става дума за отношенията ни тогава. Затварям очи и се опитвам да си спомня.
16
Десет години по-рано
Събуждам се в леглото на Брент, силните му жилести ръце са ме обгърнали откъм гърба. Облечена съм с една от неговите тениски „Бъртън“ и тя мирише на тялото му.
Обръщам се с лице към него. Толкова е топло в стаята му. Радиаторът край леглото цяла нощ излъчва топлина и той е само по боксерки „Келвин Клайн“. Марките, които Брент рекламираше, се надпреварваха да го спонсорират и се чудя дали въобще плаща за каквото и да било.
Прокарвам пръст по стегнатите, очертани мускули на гърдите му. Боже, какво тяло. Атлет в разцвета на силите си.
Тъмните му очи се отварят и той се усмихва мързеливо.
— Добро утро.
Продължавам да изследвам надолу мускулите на корема.
— Имаш невероятна кожа. Пръстите ми изглеждат толкова бледи върху нея.
Той се протяга към нощното шкафче за часовника си, тежка, метална „Омега“. В притурката на Sunday Times има негова реклама на цяла страница, изпълнява огромен бекфлип12 и „Омегата“ е на ръката му. Сигурно струва повече от парите, които ще похарча за целия сезон.
— Колко е часът? — питам аз.
— Осем.
Отварят лифта в осем и половина и по това време обикновено се приготвям да излизам, но снощи си легнахме късно, промъкнахме се тук чак след като другите си тръгнаха. Наострям уши за движение в кухнята. Къртис дали е станал?
Брент си слага часовника и отново виждам татуировката на ръката му. Скачай високо или си върви. Докосвам буквите.
— Харесва ми.
— Да ми напомня кой съм. Не искам никога да стана стар и скучен.
— Не мога да си представя, че някога ще станеш стар и скучен. Сигурно и на осемдесет пак ще скачаш, макар и с инвалидна количка.