Всички се смеят, с изключение на мен. Биг Еър не е олимпийска дисциплина. Поне засега. Дори Халфпайпът много дълго време не фигурираше. Буквално до последните няколко олимпиади.
— Какво се смеете — казвам аз. — Нормално е. Всеки иска да иде на олимпиада.
— Аз не искам — казва Дейл.
— Защо?
Дейл пуфти:
— Напълно са корумпирани. Няма да играя тяхната игра.
Поглеждам към Къртис:
— Ти не искаш ли да отидеш?
— Искам, защо не — казва Къртис.
— Вече бяхме — казва Саския.
— Наистина ли? — извиквам аз.
— Само като зрители — обяснява Къртис, — в Нагано през 1998-а. Нашите ни заведоха.
— Леле, това е първото състезание на Халфпайп — казвам аз. — Сигурно е било невероятно.
— Беше доста готино. — Къртис хвърля още едно дърво в камината и огънят започва да съска и да пука.
От време на време задържам погледа му, надявайки се, че ще ме погледне както преди, но вече не го прави.
— Аз го гледах по телевизията — казва Брент, — вече бях напълно луд по скейтборда и си казах, това ще съм аз след десет години. Не знаех, че олимпиадата е само веднъж на четири.
Дейл пак пуфти.
— В следващата ли се целиш? — казвам аз.
Брент се усмихва смутено. Значи тези няколко години са толкова важни за него, колкото и за мен. И аз имам олимпийски мечти, но трябва да се изкача по-високо в британската ранглиста, преди да посмея да ги призная открито.
— Всъщност как получаваш място там? — питам аз.
— Трябва да участваш в състезанията за Световните купи на FIS15 — казва Къртис, — за да набереш достатъчно точки.
— По дяволите FIS — казва Дейл, — винаги бих избрал X-Games пред която и да е олимпиада.
Участието в X-Games е само с покана. Поне това го знам. Къртис е бил миналата година, но Дейл не е бил. Сигурно това му е болното място.
— Ш-ш-ш! — Жулиен сочи към телевизора. Името му се появява на екрана.
Но Дейл продължава да нарежда за FIS, Световната федерация по ски.
Огорчен, Жулиен търси дистанционното. Прехапвам устни, за да не се разсмея. Виждам, че и Саския прави същото. Погледът ѝ улавя моя и аз затискам устата си с ръка.
Жулиен бута Къртис:
— Гледай.
Звукът от приглушения ми смях се измъква изпод ръката ми. Навеждам глава и изтичвам от стаята. Саския идва след мен, стоим в кухнята и се превиваме от смях.
— Клетият Жулиен — казвам аз.
— Тъпанар — казва тя.
Продължаваме да се смеем. Просто е невъзможно да не я харесваш. И такава я харесвам най-много.
Тя забелязва кутията с вино на плота и излива чашата си в саксията с босилек на Къртис.
— Нищо чудно, че има такъв гаден вкус. — Тя измъква бутилка „Кроненбург“ от хладилника. — Искаш ли една.
— Предпочитам водка — казвам аз, — но щом предлагаш, дай една и на мен, Нова година е.
Седим на плота с бутилки в ръка, достатъчно близо, за да усетя парфюма ѝ. За първи път пия алкохол след Лю Роше Оупън.
Мивката е препълнена с чинии. Брент трябваше да ги измие, но подозирам, че няма да го стори. На Коледа се разрази огромен домашен скандал, след като Къртис сготви пуйката, но Хедър отказа да остане, защото мястото било такъв бардак и Дейл трябваше да отиде у тях.
Саския докосва косата ми.
— Цветът ми харесва.
— Благодаря. Още се стряскам, като се видя в огледалото.
Тя навива дълга розова къдрица около пръста си.
— Май и аз ще трябва да се боядисам.
Поглеждам я остро. Тя се разсмива и разбирам, че се шегува.
— Искаш ли да дойдеш в апартамента ми във вторник вечерта? — казва тя. — Ще си направим женска вечер.
— Да, разбира се.
— Ще ти изпратя есемес с адреса.
Жулиен влиза в кухнята с дистанционното в ръка.
— Изпуснахте представянето ми.
— Така ли? — казва Саския невинно.
Отблизо той изглежда точно като панда. Носът и бузите му са кафяви, а кожата около очите е бяла и луничава. По-нисък е от Саския и е доста по-нисък от мен, и изглежда като на четиринайсет, макар че според Брент всъщност е на двайсет и две.
— Ще го превъртя за теб, окей? — Той я издърпва иззад плота и я повежда към хола.
Саския ме поглежда през рамо, сините ѝ очи святкат хитро, и почуква с пръст по слепоочието си. Тъпанар.
Докато другите излизат, Брент се промъква зад мен:
— Ще останеш ли тази нощ?
— Надявам се — казвам аз, — днес съм изпила три „Смаш“, няма да мога да мигна с часове.
Очите на Брент потъмняват.
— Това ме устройва.
Вкусът на „Смаша“ е отвратителен, но онзи ден ми се стори, че ми помага на тренировката, така че разменихме кашонче мюсли барове срещу каса „Смаш“ и вече съм изпила половината.