Той се навежда да ме целуне, но някакъв шум зад нас ни кара да се отдръпнем.
Саския ни хвърля любопитен поглед и взема бирата си от плота.
— Забравих я.
Още не знам дали е имало нещо между тях. Щом вратата се затваря зад гърба ѝ, отварям уста до го питам, но влиза Хедър.
Тя вади бутилка от фризера — шампанско — и поглежда Брент с онези нейни очи като на кошута.
— Мениджърът ми я даде. Би ли я отворил?
Идва ми да се разсмея. По цяла нощ отваря бутилки в бара, но сега кара Брент, сякаш това ще му достави огромно удоволствие и ще го накара да се почувства по-голям мъж.
Посягам към бутилката. Сама ще я отворя и ще ѝ разваля удоволствието. Но Брент е по-бърз, взима бутилката от ръцете ѝ и ловко я отваря над мивката. Кълна се, че леко се изпъчи, докато ѝ я подаваше. Наблюдавам как я гледа, докато търси чаши в шкафа. Не изпитвам точно ревност. По-скоро… любопитство. Хедър събужда някаква негова страна, която момиче като мен никога няма да събуди. По-скоро ще умра, отколкото да поискам помощ от някого, особено от мъж — би било признак на слабост, но Хедър нарочно се прави на слаба и същевременно го омайва.
Дейл влиза и прекъсва момента.
Двамата с Брент се връщаме на нашето място на килима. Саския и Жулиен са се свили на дивана до Къртис и Одет, които са потънали в разговор. Дали я харесва? Не виждам никакви признаци на флиртуване, но сблъсъкът ми с Хедър ми показа колко малко разбирам мъжете.
— Опитвал ли си някога хакон флип16? — пита Одет.
— Не — отвръща Къртис, — а ти?
— Хакон ли? — казва Жулиен. — Много е лесно.
Одет завърта очи, но не отговаря.
— По цял ден ги правя — добавя Жулиен.
Саския издърпва одеялото от гърба на дивана, завива с него колената и на двамата и Жулиен май забравя какво искаше да каже. И слава богу.
Дейл раздава чашите с шампанско:
— Някой да е чул прогнозата за утре?
— Тази нощ ще натрупа — казва Къртис.
— Страхотно — добавя Дейл.
— О, това е нищо — отбелязва Жулиен. — Да бяхте видели какво беше миналата зима.
Този път всички завъртат очи към тавана. Няма ли кой най-после да му запуши устата.
Жулиен отваря уста пак да каже нещо. И я затваря. Саския се е притиснала до него, дясната ѝ ръка е под одеялото. Да не би… Това ли прави?
Улавям движението на ръката ѝ.
Точно това прави.
Направо тук, в средата на стаята. И въобще не ѝ пука. Останалите са забили погледи в телевизора и освен мен, никой не е забелязал. Не знам дали съм шокирана, или впечатлена. Това момиче няма срам.
Очите ѝ обхождат стаята и се спират в моите. Лека усмивка пробягва по устните ѝ.
Вътрешностите ми се преобръщат, макар че не знам защо.
19
В настоящето
Щом отварям очи във влажната и студена стая, първо хвърлям поглед към вратата да видя дали е заключена. После оглеждам стаята, за да се убедя, че няма никой друг. Измъквам се от леглото и проверявам банята, за всеки случай. Крайниците ми са се вкочанили от студ.
Радвам се, че няма да прекарам втора нощ на това място, обличам всички пуловери, които съм взела, вдигам догоре ципа на якето и пресичам стаята да погледна през прозореца.
Синьо небе, девствен снежен килим. Познато вълнение се надига в гърдите ми, независимо че не съм спала. На светло нещата не изглеждат толкова зле. Независимо дали ще си намеря телефона, днес се махам оттук. Дори кабинката да не работи, не е голям проблем — можем да се пуснем до долу със сноубордове. Преди да си замина, ще оставя бразди по този снежен прах.
В коридора мирише на застоял дим. Къртис е в кухнята, клекнал пред доста впечатляваща машина за кафе. Обут е с тъмните дънки от вчера и с поларено хайтек горнище на „Спаркс“ с множество ципове. Белегът на слепоочието му е станал морав. Иска ми се да го посъветвам да му сложи лед, защото изглежда възпален, но се сещам, че сигурно предпочита да не му припомням за случая.
— Колко е часът? — питам аз.
Той поглежда часовника си:
— Седем и двайсет.
— Толкова е странно да не знаеш колко е часът.
Кафемашината започва да пиука. Къртис псува.
— Не ще да те слуша, а? — казвам аз.
— Всичко е наред. Ще се оправя.
— Още ли няма никой от персонала?
— Не. — Къртис натиска някакви копчета. Машината пак започва да пиука и той изстрелва още няколко псувни.
— Много си весел тази сутрин. Можа ли да спиш?
— Не много.
Надничам през рамото му:
— Работи с кафе на зърна.
16
Или обръщане на Хакон, излитане назад, последвано от обърнато завъртане на 720°. — Б.пр.