Както толкова много пъти по-рано, стомахът му реагира по-бързо от главата. Покрив! Намираха се на някакъв покрив.
Три оръжия общо, два автомата и прибраният в кобура пистолет на офицера. Поради някаква причина я караха да се почувства неспокойна. Действително кралската гвардия имаше преди всичко церемониални функции, но тя все пак не можеше да не се зачуди.
Безопасни или опасни?
Предполагаше, че второто…
Те бързаха нагоре по стълбище, което, странно, изглеждаше съвсем обикновено. Капитан Сандберг беше пред нея, а двама войници в камуфлажни униформи я следваха плътно. Врати на апартаменти от двете страни и лека миризма на готвено. Тя никога не си бе представяла, че в двореца всъщност живеят хора зад обикновени кафяви врати с пощенски кутии и табелки с имена точно както на всеки друг адрес в града.
Но от друга страна, това беше западното крило, което се намираше доволно далеч от кралските покои, църквата, музеите и всичко останало.
Те спряха пред метална врата в най-горната част на стълбището.
— Ето — каза Сандберг и посочи към напречна греда, снабдена с катинар, — Забелязахме, че нещо не е наред, когато ключът ни не пасна.
На катинара имаше малък етикет с телефонен номер. Отне ѝ не повече от секунда да установи, че беше нейният собствен.
— Сигурна ли си, че не трябва да се обадим в полицията… Искам да кажа униформената полиция — поправи се той.
— Не още… — отговори тя лаконично.
Извади ключа от джоба на дъвките си.
Пъхна го в катинара и се опита да го завърти. Ключалката щракна незабавно, един от войниците отстрани гредата и отвори вратата. Удари я студен полъх на старо дърво и прах.
— Накъде води това тук?
Тя посочи в мрака.
— Таванът? Ами обикаля целия дворец, но го използваме, за да стигаме до знамето…
— Знамето?
— Онова, тройно заостреното, което стои най-отгоре на двореца, когато кралят е в страната…
Какво, по дяволите, се беше случило всъщност?
Главата му все повече настигаше реалността.
Беше хванал дръжката, тъкмо щеше да отвори вратата към стълбите, когато получи някакъв вид гърч?
Можеше ли по дръжката да тече ток?
В такъв случай трябваше да е стабилно изпържен. Но с изключение на пластмасовите ремъци, които се врязваха в китките му, чувстваше ръцете си напълно окей.
Той размърда внимателно тяло и след няколко секунди му се стори, че може да определи едно място на гръбнака, където пулсираше изгаряща болка.
Долавяше шепнещи гласове малко встрани.
Отвори се врата.
После чу познат глас, който го сепна.
Малка пътека от двойни дъски ги водеше през мрака. Мирисът на намазано с катран дърво ставаше все по-силен, колкото по-навътре отиваха.
Таванът беше на няколко метра над главите им и на светлината, която се разливаше от фенера, тя от време на време мяркаше зеленикави медни плочи.
— Внимателно — каза Сандберг и отново насочи фенера към една от големите дървени греди, които минаваха право пред тях.
После пътят зави надясно към следващото крило на двореца, което тя се досети, че трябва да беше северното — онова, което гледаше към сградата на парламента. По-нататък в мрака се чу затваряща се врата. Сандберг спря и насочи фенера далеч напред. На двайсет метра пред тях се появиха контурите на ново стълбище.
— Това тук е защитен обект — измърмори Сандберг. — Вътре не трябва да влиза никой, още повече там, горе.
Те стигнаха до стълбите и осветиха края им. Горе имаше още една стоманена врата, този път с напречно резе.
Кратко изпиукване от единия ѝ джоб. Тя извади телефона си и прочете съобщението.
Беше от Мике.
MayBey живее покрай Е18, повечето от трафика минава през разпределително табло в Несбю Парк.
Тя беше права!
MayBey изобщо не беше такъв, за какъвто се представяше.
Или пък беше точно това…
Изображение, копие на съвсем друг човек.
Тя се обърна към Сандберг.
— Чакай тук! — каза кратко.
След което тръгна нагоре по стълбите сама.
42. Head to head
— Добре дошла, Ребека — каза мъжът със скиорската маска.
Платформата, на която стояха, беше малка, може би не повече от седем-осем квадратни метра. От лявата и страна имаше пищна каменна балюстрада, а отвъд нея пропаст, зейнала надолу към Лейонбакен106, а отдясно имаше ниска стена, последвана от леко наклонения меден покрив към вътрешния двор.
106
Лъвският склон — система от алеи и рампи, които водят към северния вход на кралския дворец в Стокхолм. — Б.пр.