Двайсет минути рали по дюните и той вече беше на пастет.
Трева и бира очевидно не беше сполучлива загрявка за пустинно сафари. Мамка му, колко лошо му беше!
За капак на всичко Венсан го беше сбутал на малката седалка най-отзад, до багажа, където видимостта беше най-скапана, а друсането най-гадно. Самото франсе се беше настанило плътно до Анна А., която естествено говореше перфектен френски. Те двамата плюс другия французин, който се возеше с тях в колата, дрънкаха като надрусани порове през целия път дотук, което накара HP да се чувства съвсем откъснат.
Все пак хвана малко от разговора им.
Явно мис Аргос не беше мис, ами мисис, защото Венсан и другият в началото я наричаха мадам.
Той предположи, че е разведена, а не вдовица, не на последно място заради bitchy отношението ѝ.
Във всеки случай мадам изглежда бе фрашкана с пари, съдейки както по скъпарския ѝ хотелски апартамент с изглед към залива, така и по дрехите ѝ, които със сигурност струваха ужасно много. Малкият секси safarioutfit, с който се появи точно в пет часа, беше страхотен.
Венсан незабавно вкара чара си. Целуна ръката ѝ и протегна напред голямата си златна запалка в мига, в който тя вдигна цигарата си към него.
Кокетниченето развали настроението на HP още преди да го натоварят в багажника и ситуацията съвсем не се подобри от факта, че мадам Аргос изглежда го игнорираше.
Колата пред тях се гмурна в нова долина и секунди по-късно те я последваха. Стомахът на HP направи още едно салто и внезапно той усети добре познато чувство да пропълзява нагоре по тялото му.
— Bag — изпъшка той и другите пасажери ухилени му подадоха найлоновата торбичка, за която по-рано бяха залагали.
1000 дирхама, успя HP да си помисли, преди да напълни малката торба със съдържанието на стомаха си.
Това беше адски скъпо драйфане!
Когато няколко минути по-късно стомахът му приключи със спазмите и той омацан и засрамен се дотътри обратно до колата, подигравателният смях на Анна Аргос сигнализира, че повръщането му е коствало много повече.
— Отиваме директно в бедуинския лагер — no more hard driving, okay?
Шофьорът погледна в огледалото към побелялото лице на HP и кимна мълчаливо в отговор. Всички прозорци бяха свалени, климатикът работеше до дупка, но въпреки това не можеха да се отърват от острата миризма на повръщано, която се носеше от брадата и дрехите му.
Анна се наведе напред и прошепна нещо на Венсан. HP видя как устните ѝ почти докоснаха ухото на французина и двамата избухнаха в нов общ изблик на смях.
Едва ли този, за чиято сметка се смееха, щеше да си получи парите обратно…
Той реши да ги игнорира и вместо това се загледа през страничния прозорец. Слънцето беше напът да се превърне в червено кълбо на хоризонта и сенките зад пясъчните дюни ставаха все по-дълги. В далечината бавно кръжаха няколко черни птици. Кръг след кръг над същата точка в пустинята.
Движението беше странно успокоително — почти хипнотизиращо — и за известно време го накара да забрави за клатенето на автомобила.
Не знаеше какво всъщност беше очаквал от лагера на бедуините, може би няколко брезентови палатки и две крастави камили с BO20? Умерена доза опърпано пустинно ежедневие, която да задоволи туристите? Трябваше да се досети. Това все пак беше страната на изобилието.
Лагерът се намираше в малка падина — десетина павилиона, описващи кръг и обърнати навътре, заобиколени от висока плътна ограда от дамаска или друг материал, който приличаше на слама и сигурно щеше да ги предпази при пясъчна буря. Покрай оградата бяха поставени редица телефонни стълбове, снабдени с прожектори, а между тях бяха опънати шарени лампички и знаменца. Отпред оградата преминаваше във висока стена с две наблюдателни кули и отворена порта.
Всичко беше в средновековен стил, но съдейки по цветовете и състоянието му, цялото място вероятно беше новопостроено.
Паркираха колите пред стената и в същия миг, щом минаха през портата, към тях се понесе арабска поп музика. По средата на откритото пространство в центъра на лагера имаше голям дървен под, покрит с арабски килими, а върху тях имаше редица ниски маси с възглавници за сядане, които вероятно можеха да поберат стотина гости. Оказа се, че постройките, които бе видял, докато се приближаваха, нямаха четвърта стена и бяха открити откъм средата на лагера. Вътре в тях имаше още места за сядане, а освен това и кухня, сувенирен магазин и павилион с наргилета.