— Не можеш и да си представиш, пич — промърмори той и установи, че внезапно е заговорил на шведски.
Повтори изречението на английски. Тия пичове трябваше да знаят с кого делят наргилето… Шибана, fucking легенда, това беше той!
Тънките бели щори на входа на павилиона се люлееха напред и назад на хладния пустинен бриз.
Напред…
… ииии…
… назад.
— И какво си направил, Том, разказвай?
Този път беше едно от момичетата, може би онази хубавата, с която беше танцувал?
Той поклати бавно глава и му трябваше известно време, докато се досети, че никой от тях не виждаше движенията му в сумрака.
— Мне — никога не говоря за това. Придържам се към правило номер…
— Едно!
Този път не си беше въобразил, беше сигурен. Чу същия тих шепот някъде отдясно и се изправи несигурно. Светът се клатеше и на него му бе трудно да фокусира.
— Какво ти е, Томи, стари приятелю, не ти ли е добре?
Този глас му беше познат — беше Венсан. Но какво правеше той тук? Защо не беше навън при колите да тренира успоредно паркиране с Анна Аргос?
Французинът се стовари между възглавниците и го прегърна.
— Ето, приятел, дръпни си и ще се почувстваш много по-добре.
Той подаде чибука на наргилето на HP, който след известно колебание го взе.
Бълбукащият звук го успокои и той изпусна бавно дима през носа.
Чу Венсан да казва нещо, последвано от още смях, но когато ръцете на мъжа внимателно го положиха между възглавниците, HP вече спеше дълбоко.
Сянката се приближи бързо и тя почти веднага разбра кой беше.
Заопипва с ръце покрай колана, но в съня нямаше оръжие и тя усети как паниката се надига. После мъжът се подаде иззад облака прах.
Ръката му беше протегната напред и лъскавият револвер сочеше право към нея.
Сега оръжието беше още по-голямо, отколкото си го спомняше — цевта беше като непрогледен дълбок кладенец.
Тя стисна очи, стегна тялото си и зачака гърмежа.
Но не се случи нищо.
Защо той не стреля?
Щом отвори очи, всичко се беше променило.
Сякаш облакът прах, мъжът и неговият револвер никога не ги бе имало.
Сън в съня…
Вместо това тя стоеше насред някаква пустиня.
Накъдето и да погледнеше, пред нея се разпростираха идентични пясъчни дюни чак до хоризонта.
В далечината бавно кръжаха няколко черни птици. Кръг след кръг над същата точка в пустинята.
Когато се събуди, чаршафът лепнеше по тялото ѝ, а образът на черните птици бе все още запечатан върху ретината ѝ.
— Гарвани, които носят нещастие — смотолеви тя на себе си, без да знае защо всъщност.
Павилионът беше празен, той лежеше сам сред възглавниците, а наргилето беше изгаснало.
Навън целият лагер се къпеше в бяла светлина.
Големите прожектори бяха включени и той виждаше как хора тичат напред-назад по площада. Музиката беше затихнала, чуваше викове на различни езици, но мислите му се движеха тегаво и не можеше да разбере какво казват.
После чу приближаващ шум от двигател — глухи пулсиращи тонове. Звучеше като хеликоптер или може би няколко? Главата му беше буца бетон, езикът лепнеше за небцето и щом се опита да се надигне, забеляза, че тялото не го слуша съвсем.
Шумът се засилваше все повече и внезапен въздушен порив разлюля диво пердетата около него. Той ги бутна настрани и направи няколко несигурни крачки към изхода.
В същия миг учуден осъзна, че туристическите му дрехи ги нямаше и вместо това отново бе облечен с подгизналата си риза от тайландска коприна.
За няколко секунди започна да подозира, че всичко, което се беше случило в лагера, е било просто фантазия.
Че танците, птиците, които носят нещастие, шепнещият глас и всичко останало са били просто детайли от напушен сън, от който току-що се бе събудил.
Едва когато, залитайки, излезе на светло и хората започнаха да го сочат, той откри, че ризата му беше напоена с кръв.
6. Double dealing
Форум Крепителите на обществото
Публикувано на: 11 ноември, 09:13
От: MayBey
Всички добри полицаи рано или късно попадат във ВР24…
публикацията има 32 коментара
„Разпит на полицейски инспектор Ребека Нормѐн във връзка с подозрения за служебно нарушение или грубо служебно нарушение при инцидент в провинция Дарфур, западен Судан, осемнадесети ноември.