— Извинявам се за това, г-н Петершон — каза Азиз няколко минути по-късно, когато вече се намираха обратно в килията на HP. — Сержант Мусад и аз принадлежим към различни отдели в полицията и към различни школи, може да се каже. Той няма никакво право да ви третира по такъв начин.
HP кимаше апатично, докато с два пръста отделяше подгизналите дрехи от тялото си.
Мозъкът му работеше на overdrive, острата миризма на пикня, идваща от гащеризона му, не можеше да се игнорира и той погледна към Азиз, за да види дали той също я забелязва.
— Ще уредим сухи дрехи, има и възможност да вземете топъл душ, ако желаете?
HP продължи с безжизненото кимане.
Душ!
Топъл шибан душ и няколко минути, през които да може да помисли на спокойствие…
— Но първо трябва само да изясним някои неща — каза Азиз с делови тон и премести химикалка и лист на редове от своя край на масата към този на HP.
— Бъдете добър и запишете откъде познавате г-жа Аргос и всичко, което се случи в бедуинския лагер. Веднага щом приключите, ще имате възможност да се измиете и преоблечете.
HP продължаваше да кима. Ръката му трепереше толкова силно, че зарисува малки завъртулки по листа, преди да успее да я овладее.
8. Redrum28?
Форум Крепителите на обществото
Публикувано на: 13 ноември, 08:11
От: MayBey
Кой може да извърши престъпление? Всеки.
Следователно всички са заподозрени.
публикацията има 41 коментара
— Имаме голям проблем, г-н Петершон.
No fucking kidding — на това му се вика understatement of the year! През последното денонощие HP бе успял да мине през всички фази на криза, че и по два пъти.
Отрицание, отчаяние, паника, насиране, апатия и после право в затвора, без да минеш през „Старт“29.
Направо не беше истина!
Но колкото и претовареният му мозък да се опитваше да се справи със ситуацията, той не можеше да подмине няколко сурови факта.
Всичко беше наистина, bloody serious — буквално!
Анна Аргос беше изчезнала, погълната от пустинната нощ и според ченгетата той беше главният заподозрян.
Все още имаше само накъсани спомени от вечерта. Това не беше кой знае колко учудващо — комбото от бира, трева и гадене от пътуването накрая беше дошло в повече на и без това изтощения му мозък.
— Както казах, голям проблем, г-н Петершон — повтори Азиз и прекъсна мислите му.
HP погледна нагоре и срещна загрижения поглед на полицая.
— Има съвпадения между кръвта от ризата ви и ДНК, което открихме в хотелската стая на г-жа Аргос, а преди два часа хеликоптерът намери останки на около половин миля от лагера. Става дума главно за окървавени дрехи и остатъци от кожа. Птиците и пустинните лисици не са си губили времето. За жалост, много пъти сме виждали такива случаи, когато някой се загуби в пустинята, но първоначалните тестове съвпадат с профила на г-жа Аргос.
Той направи вял жест към света отвъд стените.
— За момента не знаем дали тялото е било преместено, или това са просто останки, пренесени от животните. Затова продължаваме издирването както в близост до лагера, така и по-далеч.
Той се надвеси над масата.
— Всичко това, естествено, може да е трагична злополука. Разправия на закътано място, няколко мига на ярост, сдобили се с ужасни последствия. Може би въпреки кръвопролитието г-жа Аргос е била само наранена. Оставена сама с убеждението, че е способна да потърси помощ? Но вместо това в замаяното си състояние се е отправила в грешна посока — право в пустинята…
Полицаят изгледа HP продължително.
— Ако случаят е бил такъв, съдията вероятно ще прояви известно снизхождение.
Той направи пауза и изглежда очакваше отговор.
HP напразно се опитваше да овладее вихрушката в главата си.
Имаше обяснение за всичко, беше сигурен в това. Съвсем естествено обяснение, което щеше да покаже, че е невинен. Теоретично погледнато, можеше да се въргалял из лагера и в даден момент да е решил да се отърве от идиотската тениска и да изрови скъпата си копринена риза от кошчето. Малко петна от повръщано съвсем не бяха нещо, за което да те е грижа, когато си напушен…
Но след това?
Убиецът, естествено, е изтичал в тоалетната. Опитал се е да отмие кръвта от себе си възможно най-бързо и е намерил ризата му в кошчето.
Вярно, звучеше адски пресилено, но всъщност и по-странни неща се бяха случвали!
Прехвърли набързо сценария още веднъж в главата си. Беше крехък — но не и немислим.
И все пак не можеше да спре една неприятна мисъл, която се прокрадваше в ума му.
28
Murder, изписано на обратно; думата води началото си от романа „Сиянието“ на Стивън Кинг и филма на Стенли Кубрик по мотиви от книгата. — Б.пр.