Рунеберг се върна от своята страна на бюрото.
— Изглеждаш изморена. Искаш ли нещо, кафе, чай…
Тя поклати глава.
— Окей… — каза той тогава. — Какво си чула и от кого?
Three, two, one. GO, GO, GO!
Десет клавиатури започнаха да тракат почти едновременно. Питомните тролове бяха освободени от клетките си и започнаха методично да полагат изкуствената трева върху игралното поле. Целите бяха двайсет различни дискусионни форума. Осем вестника, пет политически сайта и седем общи форума. Всички тролове трябваше да публикуват кратки теми, които или се застъпваха за понижаването на данъка, или отричаха аргументите на противниците.
HP беше в стихията си. Беше схванал, че специална програма препращаше коментарите през най-различни сървъри някъде в киберпространството и раздаваше на потребителите различни IP-адреси, така че всичко да изглежда автентично. Сякаш тревните корени наистина се бяха показали, за да повдигнат точно този въпрос. Блогърите щяха да се занимават с това през следващите дни, а вероятно постепенно щяха да последват и няколко купени коментатори в подходящи вестници. После оставаше само радио и телевизионните новини да захапят и играта щеше да стане реалност, тяхната изкуствена трева щеше да се превърне в истинска поляна.
Добре дошли в „Актуално“. В последно време все повече гласове се надигат по въпроса за понижаването на ДДС за ресторантите. Сега правителството излиза с предложение…
Не се беше забавлявал така от… Ами всъщност не знаеше от колко дълго.
Това, с което се занимаваха той и останалите в офиса, си беше чиста измама, манипулация в огромен размер, в която той участваше с най-голямо удоволствие. Беше великолепно чувство да имаш предимство не само над простия швед, но над целия медиен елит. Да си част от нещо по-голямо, нещо по-дълбоко, за което знаят само неколцина избрани.
Беше добре познато усещане и продължаваше да бъде супер, адски sweet!
Пръстите му тракаха по клавишите и пускаха на свобода трол след трол, които започваха да прокарват тревната настилка — теми и коментари според готовия сценарий, който Франк им беше раздал.
С понижаването на данъка повече хора ще могат да си позволят да ядат навън…
Бам enter, смяна на прозореца и напред със следващия трол.
Бих назначил поне още трима, ако данъкът беше по-нисък…
Натисни send, после алт и таб.
Работодателят ми не можеше да си позволи да ме назначи за постоянно след пробния период…
— Успокой се, Манге — викна шефът му от бюрото си. Но HP не го послуша. Той отваряше нови клетки, пускаше още питомни тролове и веднага ги впрягаше на работа.
Erik Hagström, Millan S, 50cParty, L Berntsen и Benjyboy — всички надаваха кибер гласовете си, преди той бързо да се втурне към следващото отделение килии.
Hatta42, Stefan Johns son, TronGuy и VAO.
Хайде на свобода.
— Манге, успокой топката, не ти смогваме…
По челото му избиха капки пот, но HP не ги забеляза. Пръстите му летяха по клавиатурата. Още една група тролове, още гласове, които да се включат в глъчката. Отдавна бе престанал да гледа сценария.
Не на ДДС за ресторантите!
Send!
Дребният бизнес поддържа икономиката ни…
Публикувай!
Напълно съм съгласен с предния потребител…
Коментирай!
Подхранване, а не отслабване…63
Добави!
На бой срещу данъчните мъки…64
Enter!
После обратно към обора за подкрепления. Сам беше създал нови попълнения специално за този случай.
Knotty, Lise18 и DPtr0t.
Гласовете се сливаха в главата му и преминаваха в еднороден бръмчащ звуков фон. Потта течеше, гъделичкаше веждите му, но вместо да спре да пише, той се наведе напред и отърка чело в ръкава си.
Ето, готово!
Нови прозорци — нови гласове. Мамка му, ама че фън беше това! Той беше господарят на Астротърфа. The Buzziest bee in the hive. Дресьорът на тролове с главно Д. Шибаният fucking Пеле Гюнт65, това беше той…
— МАНГЕ!
HP надигна неохотно поглед от мониторите. В стаята беше настанала тишина и Филип Аргос стоеше на вратата.
— В офиса ми след десет минути — каза той лаконично и посочи към HP.
— Всъщност нещата далеч не са толкова черно-бели, колкото ти се струват — измърмори Рунеберг. — С Тереса се познавахме още от Полицейската академия, още тогава флиртувахме малко, може да се каже. Но това така и не прерасна в нещо повече.
63
Крайнодесните популисти често обясняват проблемите на модела на Държавата на благоденствието (основаващ се на социалната държава на Ото фон Бисмарк и наложен в Скандинавия през миналия век), като разделят гражданите в две категории — подхранващи, които крепят и подпомагат обществото, и отслабващи, които го омаломощават и източват ресурсите му (чрез прогресивни данъци, помощи и т.н.) — Б.пр.
64
Препратка към Интернационала; в шведския поетичен превод на песента стихът Бой последен е този, звучи буквално На бой срещу мъките. С добавянето на данъчните към мъки тук Интернационалът иронично е използван в подкрепа на десните, а не на левите. — Б.пр.
65
Пеле е галено от Петер или, както в случая, от Пер. Става дума за Пер Гюнт, герой от норвежкия фолклор (откъдето Хенрик Ибсен заимства мотиви за известната едноименна пиеса). Пер е ловец и разказвач и приключенията му включват срещи и битки с тролове. — Б.пр.