За няколко секунди на HP пак му се привидя малката гощавка на черните мършоядни птици. Той погледна надолу и преглътна няколко пъти.
Когато отново вдигна поглед, забеляза как го гледа Моника Грегершон. Изражението ѝ изглеждаше почти отвратено, като че тя също бе видяла картината, която беше проблеснала пред ретината му.
На НР му се наложи с усилие да потисне едно потръпване. Той извърна поглед и направи няколко резки крачки към стаята за почивка. Чаша първокласно разтворимо кафе щеше със сигурност да накара параноичното му сърце да превключи на по-бавна скорост.
В коридора се натъкна на Деян и Филип, които бяха насред някаква дискусия.
— … акциите на Анна? — успя да долови HP.
— Моника ги наследява — отвърна Филип кратко, но се спря и кимна на HP, когато той неохотно бе принуден да ги подмине.
— Не смятам, че това ще означава някакъв проблем — продължи гой тихо точно преди HP да се отдалечи дотолкова, че да не ги чува.
Окей, и известието за смъртта, и Моника Грегершон бяха сами по себе си доста неприятни, но положителната страна беше, че поне му се удаде да поиграе на утеши Бубалин70 с Рилке. Беше я подкрепил с прегръдка и рамо, на което да поплаче, които тя с благодарност бе приела, преди всички да бъдат освободени за деня.
Той се хвана, че мирише ревера си, в случай че уханието от косата ѝ се е задържало. Рилке определено беше нещо специално. Красива, умна и забавна — беше готино и да работиш и да се мотаеш с нея. Мамка му, трябваше да се стегне малко, за да не вземе да развие някакъв обратен стокхолмски синдром.
Тя всъщност можеше да е заподозряна — поне на теория…
Във всеки случай беше научил няколко нови неща.
Първо: Голямата сестра на Анна беше работила във фирмата, но бе напуснала, защото не се разбираше с Филип. Вярно, никой не го каза направо, но той ясно бе доловил впечатлението, което оставиха.
Второ: Усещането, че смъртта на Анна беше свързана с компанията, се засили дори още повече. Защо иначе бяха избрали да не кажат истината за това как всъщност беше умряла?
Трето: Изглежда Моника бе тази, която наследяваше акциите на Анна в ArgosEye. Ако Филип бе имал намерение да очисти Анна, за да получи контрол над фирмата, то естествено, щеше да го направи преди приключването на развода, така че да остане основният наследник.
Това означаваше, че HP трябваше да се огледа за нов извършител.
Или извършителка, като стана дума…
21. The PR of E
Форум Крепителите на обществото
Публикувано на: 8 декември, 21:56
От: MayBey
Невинни граждани съществуват само до момента, в който бъдат разкрити. Така че виновен или невинен е въпрос преди всичко на тайминг.
публикацията има 59 коментара
— Мике.
— Здрасти, аз съм!
— Здрасти.
Гласът му звучеше предпазливо, което беше напълно разбираемо.
— Как е?
— Добре…
Кратка тишина в слушалката, той очевидно не смяташе да я улесни.
— Слушай, знам че не се държах много добре в последно време…
Още тишина.
— … не бях особено приятна компания.
Той продължаваше да не издава и звук. Да не беше затворил?
— Тук ли си?
— Да.
— Окей…
Беше подготвила всичко, което мислеше да каже, дори си беше записала няколко ключови думи, но сега изключи.
Пое дълбоко дъх и прескочи на последния ред от бележката.
— Трябва ми помощ за нещо, свързано е с всичко, случило се през последните седмици. Работата, поведението ми — всичко. Знам, че искам много, но не бих те попитала, ако не беше важно…
Последваха още няколко секунди мълчание и тя затаи дъх.
Отново работа до късно — но този път, за жалост, не ставаше дума за нова специална задача. Вместо това работното му обучение продължаваше с вечер в Пералното.
Беше минала около седмица, преди той да разбере, че окото на Аргос никога не мигаше.
Нощи, уикенди, Бъдни вечер — винаги имаше няколко души във всеки отдел, които бачкаха, и намясто трябваше да има поне един тийм лидер.
— Но не е нужно да си буден — ухили се Бийнс и отвори една врата, която HP досега просто бе подминавал.
— Cool, а?
В действителност стаята беше малък салон. Комплект меки дивани пред голям плосък екран със съраунд. По-навътре в стаята имаше малък кухненски бокс с еспресо машина, микровълнова и хладилник, а най в края имаше още една затворена врата.