— Именно! Действа всеки път. Само няколко дни и хоп, всичко е чисто…
Бийнс вдигна вежди и му кимна съзаклятнически. HP нямаше друг избор, освен да направи същото.
— Значи тия горе за някакви компютърни гении, така ли?
— Не ми се вярва — изсумтя Бийнс. — Не мисля, че в компютрите им има нещо друго освен „Офис пакет“, макар че имат неограничен достъп… Но имат връзки, адски добри връзки. Такива, които могат да уредят почти всичко!
Той се огледа бързо над ръба на монитора си и после се наведе към HP.
— Говоря за кода, Манге…
— Кода?
Бийнс го изгледа с досада.
— Код, цикъл, синтаксис, the PR of Е? Поне нещо не ти ли говори?
HP поклати бавно глава.
— Дееба, Маете, нали уж си новата ни изгряваща звезда — въздъхна Бийнс. — Пейдж ранг, алгоритъмът за търсене на Google75!
— Да, разбира се… — отвърна той след няколко секунди. — Кажи само от какво имаш нужда.
Сега гласът му не звучеше толкова резервирано. Тя си отдъхна.
— Трябва ми помощ, за да проверя една уебстраница. Има някой, който пише сума неща за мен там.
— Лъжи — добави тя, щом той не отговори. — Който и да е този, който пише, изглежда иска да ми навреди и с радост бих се опитала да науча кой е. Започвам да вярвам, че е някой, когото познавам…
Коженият диван, салонът за пренощуване, 23:48.
Бийнс вече хъркаше от своята половина, което съвсем не беше странно, като се има предвид тегавия Монти Пайтън филм, който беше пуснал.
Всъщност HP трябваше да се замъкне до двойното легло за малко сън, но вече знаеше, че няма да може да заспи. Не и след това, което току-що беше научил!
Още миналата година, когато беше изцяло въвлечен в Играта, той се бе опитал да получи повече инфо. Беше търсил по всички възможни параметри: Game, The Game, Alternate Reality Games и така нататък, но така и не попадна на нещо по-вълнуващо от статии в Уикипедия за мисловни игри или различни сайтове за книги и филми.
По време на дългото си заточение понякога, когато се чувстваше напълно сигурен, че никой не може да го проследи, той беше пробвал още няколко пъти. Но резултатът винаги беше същият.
Нито едно попадение. Никакъв бъз, слух или намек за всичко това, което беше преживял. Сякаш Играта никога не бе съществувала.
Но след като чу обясненията на Бийнс, парченцата от пъзела си паднаха по местата и цялата му undercover мисия веднага започна да му носи подобаващи дивиденти.
Перфектното скривалище.
Deep Internet!
Беше чувал израза и преди, но си беше мислил, че звучи най-вече като градска легенда: че една част от интернет е скрита от околния свят, че не може да бъде видяна, защото всички връзки с повърхността бяха или отрязани, или толкова добре скрити, че търсачките не можеха да ги открият.
Но щом обобщи наученото от Бийнс тази вечер, видя всичко в нова светлина. Защото на какво всъщност се основаваше цялата бизнес идея на тази компания? Първо да се откриват, а после да се заравят неща, които някой не искаше да се виждат…
Бийнс изглеждаше малко прекалено очарован от идеята, че бандата горе е работила за военното разузнаване. Беше се раздрънкал как те сигурно имали връзки във FRA, NSA или други подобни места, как можели да повлияят на Google и компания да променят алгоритмите си за търсене, така че определени резултати чисто и просто да изчезнат.
Първо не му беше обърнал внимание — Бийнс очевидно беше гледал твърде много телевизия. Но колкото повече се замисляше, толкова повече се убеждаваше, че в аргумента за тайни връзки имаше някакъв смисъл. Но не ставаше дума за стари приятелчета шпиони, които си чешеха гърбовете едни на други. Биха ги разкрили твърде лесно, no way Google и Yahoo, с армадите си от адвокати да се вържат на измислени истории, че NSA иска да се отърве от някой кисел блог пост, публикуван от Катла от Кунгсенген76…
Но ако човек си свалеше станиолената шапка за малко и помислеше, а като се добавеше и това, което той вече знаеше, то бързо се разкриваше съвсем ново и значително по-правдоподобно заключение. Дори самата мисъл почти го накара да настръхне. Вече подозираше, че Анна Аргос е била свързана с Играта. Беше усетил техния стил, беше сигурен в това. Освен това все още му беше трудно да приеме теорията, че неговата роля на изкупителна жертва е била чисто съвпадение.
А сега пъзелът бавно започваше да се подрежда.
Причината той да не открие информация за Играта в нета беше, че някой чисто и просто я беше филтрирал, бе отрязал всички нишки и се беше погрижил Играта да остане скрита на дълбоко.
75
Пейдж ранг (PageRank, кръстен на един от създателите си — Лари Пейдж) е алгоритъм за класиране на интернет страници, използван or Google. Алгоритъмът задава числена „тежест“ на всички елементи, като крайната цел е да се измери относителната им важност в рамките на множеството. Тежестта, която е получил даденият елемент, се нарича „пейдж рангът на Е“ (the PR of Е). — Б.пр.