После инстинктите ѝ взеха превес, краката ѝ най-накрая намериха опора и тя се хвърли презглава към тротоара. Докато още беше във въздуха, нещо твърдо удари крака ѝ, промени посоката на тялото ѝ и тя се приземи с лице и рамо право върху замръзналата земя.
Щом се изправи схваната и насинена, видя как задните светлини на колата изчезват бързо в посока към небостъргача на „Дагенс Нюхетер“. Шофьорът дори не беше намалил.
— Само не буди Хьовдинген! — изсъска един глас.
HP се обърна и в последния момент потисна импулса да се замята диво.
Беше Нокс.
— Какво? К-кого?
Fuck me, Amadeus, как само се беше изплашил!
— Хьовдинген…
Нокс посочи с глава към апартамент номер двайсет и четири, където Нака Скуглунд тъкмо започваше наново.
— Понякога го оставям да нощува в нас, когато условията при него са неблагоприятни. Добродушен е, но на горния му етаж дъските хич не са здраво заковани, ако ме разбираш? Не може да спи, ако не чува тая проклета песен. Казва, че му напомня, за когато бил малък. „Щастливата улица“78 или нещо такова…
— Ама вътре смърди на шибан труп!
— Аа, това нее…
Нокс се засмя.
— Той има някаква странна болест, която го кара да мирише малко подозрително. Има си някакво латинско име, но само недей да го питаш, защото много се засяга. Хьовдинген всъщност е страшно чистоплътен, което, за съжаление, не може да се каже за повечето други хора в неговото положение.
Той сви рамене.
— Във всеки случай доста се мръщи, ако го събудят. Направо пощурява, все едно е расъл в гората, може да се каже, а Хьовдис невинаги осъзнава колко огромен е всъщност. Веднъж хвърли Ескил, момчето на рецепцията, знаеш го, право в стената толкова силно, че талашитът се счупи. Пичът баялдиса и си счупи три ребра…
Нокс прочисти гърло.
— Трябваше да държа Хьовдис настрана половин година, докато всичко се успокои. Това за мен ли е, между другото?
Той посочи към стека цигари, който още лежеше на пода.
— Да, ето.
HP вдигна стека „Марлборо“ и го подаде на Нокс, който незабавно разкъса найлона и извади един пакет.
— Искаш ли?
HP прие една цигара и извади вярното си „Зипо“, за да запали и на двамата.
Ръцете му продължаваха да треперят и той притисна лакти към тялото си, за да им придаде малко стабилност.
— Слушай, това, което ти дадох да кашираш… — започна той.
— Телефонът, не се притеснявай, човек. Лежи на сигурно място, съвсем според инструкциите…
— Хубаво, но трябва да те помоля да си го получа обратно…
Тя беше със сериозен бушон на едното око, едва вдигаше лявата си ръка над главата, а освен това имаше квадратен белег в неприятен червено-син нюанс над десния пищял. Вероятно страничното огледало на колата я беше ударило посред скока.
Възможно бе да има малко спукване на костта, но нищо счупено според уморения дежурен лекар.
Всичко на всичко пропиля цяла нощ по различни чакални само за две таблетки цитодон и „ела пак, ако няма подобрение“.
Тя прехвърляше цялата ситуация напред и назад в главата си, без да открие нови детайли.
И въпреки това все повече се убеждаваше, че в колата, която едва не я прегази, не бе имало някакви насрани хлапета, на които са им се прищели амфети.
На връщане от лекаря тя даже беше изкуцукала по „Роламбсвеген“. Точно както и подозираше, мястото, където бе стояла колата, беше идеално, ако човек искаше да наблюдава апартамента ѝ и в същото време да може бързо да се махне оттам.
Ако се вземеше предвид всичко случило се през последните седмици, работата беше ясна.
Колата е била там заради нея.
23. Trust is good…
От: Холмблад, Ева
Тема: Обяд
Дата/час: Днес, 13:00
Място: „Ерикс Бакфика“, „Фредриксхувсгатан“ 4
Участници: Сандстрьом, Магнус; Аргос, Филип
Приеми?
Откажи?
За няколко секунди паниката, че е бил разкрит, се завърна, но той бързо я превъзмогна. „Ерикс“ беше луксозен ресторант в Йостермалм и Филип едва ли би го избрал за разговор, свързан с нещо неприятно. Освен това той смяташе, че при последната им среща двамата бяха общували доста добре.
Тогава за какво беше това?
Имаше само един начин да разбере.
Тя беше паркирала нараненото си тяло пред компютъра, за да прегледа отново всички публикации.
78
Шведската версия на песента на Адриано Челентано