Първите няколко пъти, когато ги бе чела, не беше направила някакви конкретни наблюдения.
Но като продължи да се рови, постепенно започна да се убеждава, че все пак имаше определен модел.
Или модел може би беше грешната дума…
Всичко бе започнало съвсем умерено. Първите седем-осем теми на MayBey бяха преди всичко хумористични. Черен хумор, наистина, но въпреки това адски забавен. Разказваше за Комисар КурКарл, с когото жените полицаи трябваше да избягват да карат двоен патрул, Полицейски председател Преял, който неведнъж бе задържан за пиянство и бе пренощувал в ареста, Окръжен началник Тефлон, по когото лайната не полепваха, и още много в същия стил…
Но с увеличаването на читателите публикациите на MayBey бавно бяха започнали да променят естеството си. Хуморът все повече се заместваше от цинизъм, а разказите за различните типове задържания ставаха все по-черни.
Читателите обаче изглежда не забелязваха нищо или пък просто харесваха новия стил на MayBey, защото коментарите след всяка нова тема ставаха все повече — всъщност най-много бяха, когато MayBey правеше или описваше неща, които бяха на границата…
… нахакан пубер, автоджамбаз със спортни одежди, който го играеше Алън79. Отказваше да каже как се казва съучастникът му — наплю колегата.
Ал Пачино с прекалено голям анцуг…
Така че го закопчахме и го качихме в патрулката. После кучкарят пусна песа на задната седалка и аз затворих вратата. Няколко минути викове и рев, след което бебенцето Ал си каза и майчиното мляко. Беше и учтив — не каза и гък, когато го накарахме сам да изчетка пикнята от седалката, когато се върнахме в участъка. Сигурно не ти е харесал нашият instant justice, Регина?
Темата имаше над петдесет коментара, всички положителни.
ROFL — ти си човекът, MayBey!
Трябва да има повече такива като теб в полицията.
Цял ден се хиля на това
Интересното беше, че по някаква причина — не знаеше защо точно — тя си втълпи, че MayBey не беше разказал случката, за да разсмее останалите. Точно както и с другите теми тя имаше чувството, че MayBey искаше да каже нещо, но посланието му се губеше, удавено във всички коментари и възгласи. Освен това ѝ се струваше, че се сеща за случая и че даже си спомня кой го беше разправял.
Размишляваше по въпроса вече повече от час. Обективно погледнато, това, естествено, беше идиотщина!
Трябваше да избистри цял куп неща, имаше значително по-големи грижи от някакъв интернет фантом.
И въпреки това не можеше да се отърси от усещането, че всичко е навързано.
Дарфур, отстраняването, Луде Рунеберг и Вестергрен, бандитската кола и не на последно място неприятното чувство, че постоянно я наблюдават, което ставаше все по-натрапчиво. Който и да беше MayBey, той или тя се опитваше да каже нещо — да каже нещо на нея. И тя трябваше да разбере какво.
Той подрани пет минути, но Филип Аргос вече беше пристигнал.
— Сядай, Магнус. Позволих си да поръчам и за двама ни. Какво ще пиеш с храната? Аз лично си избрах едно южноафриканско червено вино.
— Тогава и аз ще пия същото — отговори HP и моментално забеляза леката промяна в изражението на мъжа срещу себе си.
Да бе, мамка му, трябваше да поръчва като чистокръвен мюсюлманин!
— Имате ли някакво безалкохолно вино? — попита той бързо сервитьора, който се беше появил в мига, в който HP се настани.
Няколко минути по-късно отпиваше от необичайното питае, усмихваше се на Филип и се опитваше да изглежда отпуснат.
— Еее, Магнус — започна Филип, — как върви през последните дни?
— Благодаря, добре! — отвърна HP, докато се опитваше да преглътне гроздовия сок.
— Прекалено си скромен, струва ми се… — усмихна се Филип. — Чух, че постоянно задобряваш. Тийм лидерът ти вече ти е разрешил да поемеш агресивните тролове, това обикновено го правят само хората, работили дълго за нас.
HP кимна и се опита да си наложи скромно изражение.
— Както казах при първата ни среща, тъкмо такива хора ни трябват в ArgosEye. Хора, подготвени да правят каквото се изисква от тях, за да постигнат успех…
HP продължи скромното си кимане. Забеляза как по някаква причина сърцето му започна да бие малко по-силно. Доколкото си спомняше, това беше първият път изобщо, когато получаваше похвала за работата си. Чувството далеч не беше неприятно.
Сервитьорът се появи с основните ястия, някакъв вид риба с пшеничени ядки и пресни зеленчуци, за които се оказа, че имат превъзходен вкус дори за месоядно като него. Страшен късмет, че не си беше поръчал сам, тогава сигурно щеше да поиска свинско филе, което беше ястието на деня, и така да осере нещата…
79
Правя се на корав, на важен. Изразът идва от типичния кино образ на актьора Алън Лад, участвал в множество уестърни и криминални филми в средата на миналия век. — Б.пр.