След няколко минути хранене обаче тишината започна да става притеснителна. Шефът му все още не беше намекнал за какво се отнасяше срещата, а вместо това се бе отдал изцяло на храната, сякаш яденето изискваше цялото му внимание.
— И как ти дойде идеята за всичко това, Филип? — изтръгна се от HP след известен размисъл. — За ArgosEye в смисъл — поясни той за всеки случай.
Филип Аргос довърши бавно хапката си, след което остави приборите.
— Отлично начало, Магнус. Сигурно имаш много по-актуални въпроси, но човек винаги трябва да започне с изясняването на произхода на нещата. Този, който контролира миналото, контролира бъдещето. Джордж Оруел, един от любимите ми цитати всъщност.
Той се избърса около устата с ленената салфетка.
— Имам идеята още от времето си в Службата за военно разузнаване и сигурност, но чак когато започнах в „Бърстън“ тя прие по-ясна форма. Там работихме по начин, който до известна степен напомня на това, което днес правим в ArgosEye, но с тази разлика, че клиентите ни ни наемаха само когато кризата вече беше факт. Да имаш компания в тежка криза за клиент се отплаща в много аспекти, не на последно място когато искаш да ти се плати добре за услугите ти…
Той отпи глътка вино и HP използва момента да направи същото с гроздовия си сок.
— Справихме се например със ситуацията с „Доул“80 и онзи документален филм81, който твърдеше, че тровели работниците си в Южна Америка. Използвали забранен пестицид за бананите — може би си спомняш цялата шумотевица?
HP кимна.
— „Доул“ бяха опитали да сплашат създателя на филма със съдебно дело, което по принцип е най-лошото, което можеш да направиш в такава ситуация. Сигурно си чувал да се говори за понятието ефект на Страйсънд, когато ответните мерки само засилват вниманието около случката. Така изглеждаха нещата, когато ни ангажираха. Естествено, не можехме да спрем филма, но намерихме друго решение, с което да внесем поне малко баланс в дебата. Чисто и просто купихме спонсорирани линкове за всички думи, които водеха към филма. Заглавието, името на създателя, химическата формула на отровата — you name it.
Той направи жест към тавана.
— Когато някой потърсеше тези думи, подправената версия на „Доул“ винаги излизаше три сантиметра вдясно от резултатите. Линковете струваха само няколкостотин долара, а сметката, която „Доул“ платиха, със сигурност беше поне хиляда пъти по-голяма…
Той се усмихна и направи пауза, достатъчно дълга, за да може всеки от тях да преглътне по хапка.
— Идеята сама по себе си беше блестяща. Да използваме собствените механизми на интернет, за да защитим интересите на клиентите си.
Той сдъвка, преди да продължи.
— Но постепенно започнах да се уморявам единствено да гася разпалили се пожари. Вместо това започнах да размишлявам за начин да откриваме и потушаваме огнищата, преди да са успели да се разгорят, горе-долу както правехме в Службата за военно разузнаване и сигурност. В MUST изхождахме от програма, управлявана от FRA, Радио института за национална отбрана. Един вид матрица за търсене, която се използва за следене на комуникацията и която търси определени ключови думи като бомба, терорист, експлозия и така нататък…
— Нашумелият FRA-филтър, заради който бяха всичките протести? Дето въоръжените сили четели електронната поща на хората? — вметна HP.
— Да, именно — кимна Филип. — Което всъщност беше нелепо, защото FRA нито могат, нито искат да четат мейлите на всички хора. Техният филтър подбира само писма, които би било интересно да се проверят, може би един мейл на милион, ако се случи да съдържа определена комбинация от ключови думи. От гледна точка на поверителността значително по-груба намеса в личните данни е ползването на членска карта в супермаркета…
— Именно! — съгласи се HP. — Значи така състави плана? Като FRA, само че за компании?
Той веднага съжали за коментара. Проклятие, трябваше да контролира шибаните си импулси…
Филип го изгледа продължително.
— Е, тук отиваш прекалено далеч със сравнението, Магнус…
HP преглътна.
— … или поне това казвам на малкото журналисти, които са достатъчно интелигентни, за да зададат същия въпрос…
Филип спря за още една глътка вино.
— Но между теб и мен, на прав път си… — завърши той и намигна на HP.
Всичко беше свързано, ставаше все по-сигурна в това най-вече след разговора с Мике.
— IP-адресът беше скрит чрез един от прокси сървърите, предлагащи анонимност — разясни той. — Но успяхме да прескочим тази пречка. Проблемът беше, че веднага попаднахме на друг такъв сървър на съвсем друго място и предполагам, че веригата продължава така доста дълго. Който и да е подготвил това решение, знае си работата и определено не иска да бъде проследен.
80
Dole Food Company — мултинационална компания, базирана в САЩ. Dole е един от главните производители на плодове и зеленчуци в света, известна най-вече с износа на банани и ананаси. — Б.пр.
81
Става дума за документалния филм