Всъщност съвсем не беше толкова драматично. Но Нокс беше приел разузнавателната си мисия много насериозно и бе забелязал две момчета на по осемнайсет-двайсет години да се гъчкат до една врата право срещу входа на хотела в продължение на няколко часа. Нокс познаваше всички, които живееха наблизо, и онези двамата определено не се вписвали. Били твърде добре облечени и излъскани, а освен това и доста нервни.
Нокс не беше видял телефони или камери, беше сигурен, но въпреки това тревогата на HP постепенно нарастваше все повече.
Ако Играта противно на очакванията бе успяла да надуши, че се е прибрал в Стокхолм, той все пак не се сещаше за нищо, което да отведе хайката тъкмо до хотел „Отчаяние“. Много по-вероятно бе да са изпратили шпионите си при стария му апартамента на „Мария Трапгренд“ или при местенцето на Бека във Фредхел, но той внимателно бе странил и от двата адреса. Вярно, беше надникнал набързо в магазина на Манге, което сега впоследствие може би изглеждаше като ненужен риск. Но не бе могъл да устои на изкушението да види един friendly фейс, магазинът все пак се намираше само на няколко пресечки от хотела, а и той се беше маскирал старателно. За жалост, посещението му се бе оказало напразно, тъй като Манге го нямаше, там беше само помощникът му с наболия мъх по физиономията.
Възможно ли бе да са наблюдавали магазина и да са го проследили обратно до хотела?
Не му се вярваше, но от другата страна, човек никога не можеше да бъде сигурен…
25. RAT
Форум Крепителите на обществото
Публикувано на: 18 декември, 11:38
От: MayBey
Работиш ли достатъчно дълго под прикритие, рачо ши късно започваш да се чудиш кого всъщност виждаш в огледалото…
публикацията има 59 коментара
Едно от предимствата на предстоящото му повишение беше, че картата му изведнъж заработи с всички врати. Това означаваше, че сега можеше да се придвижва безпрепятствено между Филтъра в единия край на офиса и Пералното в другия.
Бийнс като че ли не бе схванал, че дните му вероятно са преброени, защото се мотаеше както обикновено. Висеше в стаята за почивка, кибичеше над чуждите бюра или измисляше „забавни“ дребни номера.
Хич не беше чудно, че Филип мислеше да го замени с Франк. Предната нощ Бийнс и приятелчетата му се бяха забавлявали, като препрограмирали бутоните за бързо набиране на телефоните в Пещерата на трола. Самият HP нямаше нищо против малко practical jokes, даже обратното. Но с тази шега можеше да се перчи само някой, завършил Техническия. Пропиля двайсет минути от ценното си време, за да изтрие Точно време, Загарялата Вероника и Дежурен съгражданин84 от паметта на телефона и да върне номерата, които му трябваха, за да си върши работата.
И като че това не беше достатъчно лошо, ами HP на всичкото отгоре натисна грешно меню и взе че изтри едно от глобалните бързи набирания за всички телефони в офиса…
Накрая се принуди да преглътне поражението и да помоли Оса от рецепцията да му помогне да възстанови всичко. Мълчанието ѝ му струваше цял куп картонени чаши лате, защото в никакъв случай не възнамеряваше да сподели този бисер с останалите колеги. Все пак трябваше да мисли за репутацията си.
За разлика от някои други…
Когато дойдеше време да си кажат сбогом, за Франк щеше да е същински ад да разчисти след Бийнс, който щеше да му завещае дълъг списък с належащи задачи. Но това далеч не бе проблем на HP. И все пак той не можа да не се издразни на заблудения загубеняк, който явно не схващаше, че статуквото се бе променило.
По време на задушевната им вечер освен гимназиалните си майтапи Бийнс беше демонстрирал и работната програма, с която работеха в Пералното. На практика не беше нищо повече от списък с различни негативни резултати в търсачките и начина, по който бяха свързани с ключовите думи, които трябваше да се поддържат чисти. Резултатите идваха от Филтъра, минаваха през Стратегическия отдел и постепенно се озоваваха на екрана на проектора в Пералното.
На екрана излизаха само тези публикации, които трябваше да се изперат, и постепенно, щом Перачите успееха да се справят с тях, резултатите изпадаха и биваха заместени от нови. Всичко се случваше в реално време и беше почти невъзможно за някой непросветен като него самия да долови нещо, което да е от полза.
Но за късмет Бийнс доста бързо му бе показал и саморъчно скалъпената малка Access database, която използваше, за да държи всичко под око, като същевременно с това свеждаше до минимум собствените си работни усилия. Плужекът даже се хвалеше как бил написал програмата много отдавна, когато никой още не следял истински системата, и приложението със сигурност не било кашер в очите на Филип.
84
Шведска гореща телефонна линия за хора, които имат нужда да поговорят с някого. — Б.пр.