Ако подозренията на HP бяха оправдани, ако ArgosEye наистина беше силата, която държеше Играта в тайна, която изпираше и изрязваше достатъчно информационни връзки, така че Водачът и пасмината му да останат скрити дълбоко в мрака, то доказателствата сигурно се намираха в малката нелегална база данни на Бийнс. Трябваше само да се добере до нея.
Но всъщност се налагаше да обмисли въпроса, да кротува известно време, докато всичко се успокои. В момента се случваха много неща и това определено не беше моментът за ненужни рискове.
Проблемът беше, че Дебелата дама вече чакаше зад кулисите85… Погребението беше в събота, а прочутият Стофе се връщаше в понеделник. Като се имаше предвид колко изкъсо Филип управляваше кораба, базата данни на Бийнс щеше да остане в историята в мига, в който изтърканите подметки на обувките му четирийсет и пети номер излезеха от офиса за последно в петък вечерта, а с тях щеше да бъде изгубена и най-горещата следа на HP. С други думи, той нямаше много голям избор.
Можеше или да зареже undercover мисията си още сега, или да се опита да се докопа до базата данни.
Беше сряда, почти дванайсет и половина часа, а на него му се струваше, че едва ли не може да чуе как стомахът на Бийнс къркори от другата страна на вратата.
Той допря картата си до четеца и незабавно бе допуснат в Пералното. Няколко глави погледнаха нагоре и секунди по-късно над ръбовете на кабинките запърхаха ръце.
— Здрасти, Манге!
— Здравейте всички! — каза той високо, отвръщайки на ромона от поздрави, докато завиваше зад ъгъла към неголямата и малко по-уединена шефска кабинка на Бийнс.
— Здрасти, Бийнс, време за обяд, а? Карбонара долу на ъгъла, аз черпя!
— Окей, навит съм.
— Добре, ама побързай.
HP се престори, че поглежда към часовника си.
— Имам среща в дванайсет и петнайсет, така че трябва малко да се размърдаме.
Бийнс се изправи бързо и тръгна да си навлича шушляковото яке, което висеше от ръба на кабинката.
— Окей, готов съм — изпъшка той, докато се бореше с ръкавите.
— Разбира се, че си готов — засмя се HP и го потупа по гърба.
На монитора все още се виждаше отворен прозорец с YouTube и HP бързо зае позиция. Сложи ръка на рамото на Бийнс и го изкара бързо навън, без да му даде шанс да заключи компютъра си.
Все още не се беше решил напълно…
— Нали не се сърдиш за онова с телефона… — ухили се Бийнс, докато вървяха към рецепцията.
— Не, луд ли си, голям майтап беше… — смотолеви HP и даде всичко от себе си да изглежда така, сякаш наистина го мислеше. — Fuck you if you can’t take a joke, както обичам да казвам…
— Съвсем вярно! Понякога това място е малко прекалено uptight с Филип и неговата мания за контрол. В смисъл че телефоните имат даже 112 на бързо избиране. Провери единицата, ако не ми вярваш! — Бийнс се засмя и HP отново бе принуден да се усмихне в отговор.
О, да, той много добре знаеше кой беше кратък номер едно, защото го бе изтрил, докато подреждаше след хумористичния набег на Бийнс.
Едно-едно-две е трудно да се набере…
Време беше да реши, да направи избор.
Safe or all in?
Като минаваха покрай рецепцията, Оса му помаха.
— Благодаря за кафето, Манге!
— Му pleasure — измърмори той и изгледа накриво врата на Бийнс, който вървеше пред него.
Окей, взе решение. Каквото и да ставаше, не трябваше да пропусне шанса да се добере до малкото изобретение на краля на хумора.
— Шит, забравих един мейл, който обещах да пратя преди дванайсет! — изохка той и се плесна по челото пресилено в стил училищна пиеса.
— Ще ми отнеме само пет минути макс. Ти върви и вземи маса през това време…
Той избута Бийнс през външната врата, изпрати го с поглед колкото да види, че се качва в асансьора, след което, подтичвайки, се отправи обратно към Филтъра.
Погледна бързо часовника си. Оставаше най-много една минута, преди скрийнсейвърът да заключи автоматично компютъра. Щеше да е на косъм!
Въпреки тъпата болка в тялото тя реши да си направи разходка.
Огледа се внимателно, когато излезе на улицата, и после на няколко пъти спираше, за да се озърне.
Не откри преследвач и след около двайсет минути навън в студа се върна обратно вкъщи.
Още на стълбите към етажа си тя забеляза, че нещо не беше както обикновено.
На външната страна на вратата ѝ висеше някакъв предмет и когато се приближи, видя какво беше. Букет изсъхнали, мъртви рози.
85
Препратка към американският израз