За няколко секунди настъпи тишина.
После чу гласа на Елрой.
— Намясто съм, но не намирам нищо. Който и да е бил, е бил достатъчно умен да прекъсне — край!
— Разбрано — изпращя радио гласът на Филип. — Трябва да си държим очите отворени. Изглежда при нас се е намърдал плъх…
26. Ashes to ashes…
Форум Крепителите на обществото
Публикувано на: 20 декември, 18:56
От: MayBey
Око за око — идеята наистина ли е толкова лоша?
публикацията има 76 коментара
Мике беше този, който ѝ изпрати линка към страницата във Facebook. Ретина Ретроди очевидно си имаше собствен профил. Рождената дата, образованието и работното място съвпадаха с нейните, но останалото беше просто свободно съчинение.
И двете наименования в дейности и интереси се оказаха сайтове за изневяра, което в комбинация със статуса ѝ в неангажираща връзка, както и фактът, че го беше отрязала по-рано, сигурно обясняваше защо мейлът му беше крайно лаконичен.
Но най-лошото беше снимката.
Това беше тя с дрехи за джогинг и ѝ трябваха само няколко секунди, за да пресметне кога и къде беше снимана.
Точно пред вратата ѝ същата вечер, когато я бутнаха.
Съвпадение?
Едва ли!
Цветята, наредени около малката урна, бяха толкова много, че я правеха да изглежда съвсем миниатюрна. Цялата работа напомняше най-вече на мафиотско погребение. Купища хора в тъмни шлифери и палта и черни чадъри, които се носеха над тях, за да обират поне повечето от мокрия сняг.
Липсваха само банда федерални, които да записват номерата на колите на паркинга.
HP винаги бе мразил погребения.
Макар че „винаги“ бе силно казано…
Той всъщност бе присъствал само на две. Това на баща си почти не си го спомняше главно защото беше тотално напушен. Едно последно fuck you за сбогом във фейса на чичака да го топли по пътя с експресния влак към ада, така го бе замислил.
Имаше бледи спомени за изпълнение на Вагнер на църковния орган и куп миришещи на грог и обръснати с „Аква Вера“86 лица, които го зяпаха. Някакъв униформен дедак, който трябва да е бил някой от приятелите на баща му от запаса, даже се опита да го ободри по време на кафето след погребението.
— Баща ти беше голям човек, Хенрик. Истински патриот. Трябва да се гордееш с него.
Да, благодаря…
Като че увиването на ковчега в шведското знаме и припяването на кралския химн на три гласа изведнъж щяха да го накарат да види проклетника в нова светлина…
На погребението на майка му беше значително по-спокойно.
Само той, Бека, Даг и леля Брит.
Бека и Даге бяха седели плътно един до друг с неговата тежка лапа през раменете ѝ. Но ръката му не беше там за утеха, това можеше да го види всеки идиот. По-скоро изглеждаше, като че ли Даг държи Бека — здраво, все едно го беше страх, че тя ще се опита да избяга, ако отпуснеше хватката. Сякаш тя би посмяла. Слънчевите очила гарантирано не служеха, за да скрият сълзите или да я пазят от бледото пролетно слънце.
Всъщност точно тогава беше решил. В същия миг, в който шибаният психопат му се ухили по типичния си, надменен начин над главата на сестра му, той бе осъзнал какво трябваше да направи. Майка им беше последният спасителен пояс за Ребека, единственото, което пречеше на Даге да поеме пълен контрол.
Освен него…
— Ела, наш ред е.
Рилке го дръпна внимателно за ръката и те си запроправяха път към Филип и Моника.
Продължаваше да не разбира съвсем що за връзка имаха той и Рилке. През последните нощи той спеше при нея. Веселяха се надявана пред телевизора, закусваха заедно.
Това значеше ли, че сега са приятелка/приятел?
Журито още не беше взело решение по тази точка. Но той се надяваше на „да“…
След инцидента в Пералното се беше скатавал, вършеше си работата до последната запетая и правеше всичко възможно да избегне и най-малкото подозрение. Изглежда бе подействало.
— Моите съболезнования — смънка той на сестрата на Анна Аргос.
Тя задържа ръката му няколко секунди и го изгледа продължително.
— Ти трябва да си Магнус?
— Ммм — кимна той.
— Познаваше ли сестра ми?
— Нее… ъъх, аз работя във фирмата само от месец — измънка той и се опита да избегне контакта с очи. Обикновено нямаше проблеми да лъже, но по някаква причина се чувстваше, сякаш лелката виждаше право през него. Зачуди се как ли би реагирала, ако ѝ разкажеше истината?
86
Стара марка шведски афтършейв, съществуваща още от 20-те години на миналия век. — Б.пр.