— Ето как стоят нещата, Нормѐн — въздъхна Глад. — Винаги съм прикривал ориентацията си. Действително настроението в полицията много се е подобрило, но ако служиш в спецчастите и се състезаваш в ТСА, не се вписваш в картинката, ако освен това си и…
— Педал! — намеси се Пиер светкавично. — Петер и аз не сме изцяло на едно мнение, но макар и да не съм съгласен с него, уважавам решението му…
Глад погледна Пиер с благодарност.
— Допреди няколко месеца всичко работеше безпроблемно — продължи той. — Доста от колегите сигурно са знаели или поне са подозирали, но изглежда никой не се интересуваше.
— Но после се е случило нещо? — Ребека продължаваше да се опитва да внесе ред в мислите си. — Нещо с Тобе Лунд? — добави тя.
Глад кимна.
— Той се натъкна на мен и Пиер на едно частно парти. Дъщеря му работеше допълнително като сервитьорка и какъвто е кърлинг татко98, дойде да я вземе точно преди края на работното време…
— Гей парти — вметна Пиер. — Съвсем обикновено, без пера, цветни шалове или шлагери. Сигурно можеш да си представиш останалото…
Наистина можеше. Тобе беше хроничен хомофоб, което беше само едно от многото му качества, на които бе започнала да се дразни, след като физическото привличане отслабна.
— Значи е започнал да говори глупости?
— Не — промърмори Глад. — Може би е твърде умен за това, все пак е командващ офицер, пък и по-рано бяхме добри приятели. Ако беше започнал да приказва лайна за мен, щеше да се разсмърди самият той, така че той си замълча… Вместо това започна да ме дискриминира на работа, което си беше същото. В тесен колектив като нашия всички веднага разбират, когато нещо не е наред, и изведнъж той започна да се възползва от всяка възможност да ме разкара от буса. Слагаше ме в отделен автомобил или ме пращаше в други екипи, когато им трябваха хора. На останалите от групата не им отне дълго време, за да последват примера. Разбрах намека и веднага помолих за преместване, преди глупостите да почнат на сериозно. От три седмици работя в младежкия отдел в Руслаген.
— А Сикстен?
Тя почти се беше досетила за отговора. Коментарът му за неморалната полиция изведнъж бе придобил съвсем друг смисъл.
— Чичо Сикстен? Той е също толкова голям хомофоб, колкото е и Тобе Лунд, ако не и по-голям. Не сме говорили от няколко години… Той какво общо има?
Първият му инстинкт беше да се спасява, да си плюе на петите. Но в мига, в който се опита да се надигне, усети тежка ръка на раменете си.
— Само спокойно, момчето ми — каза Елрой в ухото му, докато го връщаше обратно на седалката.
— Наистина доста се постара тази вечер, Хенрик.
Филип се тръшна на срещуположното място. Коленете им бяха толкова близо, че почти се удариха.
— И какви вълнуващи истории ти разказа бившата ми балдъза? Нека позная? Измъчвал съм малката ѝ сестричка, прогонил съм я от собствената ѝ компания и сега мисля да продам всичко на дявола. Познах ли дотук?
HP кимна мълчаливо. Изведнъж му се доповръща. Беше сигурен, че никой не го е проследил, а освен това се беше измъкнал от вилата през вратата към задния двор, след което беше минал през живия плет и бе продължил към гората.
Така че как, по дяволите, го бяха намерили?
Някой се беше раздрънкал.
Но кой?
Той погледна за кратко към предната част на вагона. Мъжът със слушалките си седеше там. Докато във влака имаше външен човек, вероятно нямаше да посмеят да го наранят.
Или поне така се надяваше…
Филип се усмихна приятелски.
— Страхувам се, че предната ни среща завърши малко злощастно, Хенрик, поемам върху себе си цялата вина за това.
Той зарови в единия джоб на палтото си и HP се вцепени.
— „Лекерол“?
Филип протегна към него малка червена кутийка и по някаква причина HP взе послушно една таблетка за гърло.
— Makes people talk — засмя се Филип и HP забеляза, че Елрой се присъедини зад гърба му. Той не можа да не се ухили нервно. Коремът му направи нов пирует и той преглътна няколко пъти, за да го овладее.
— Както може би си забелязал, балдъзата ми е доста специален човек — продължи Филип. — Моника е съсредоточена повече към метафизичния свят, поради което понякога ѝ е трудно да приеме реалността такава, каквото всъщност е. За жалост, трагичната смърт на Анна като че ли далеч не е подобрила представата ѝ за действителността…
Той направи натъжена гримаса.
— Както при всички развалени връзки, отговорността е и в двете страни… Но що се отнася до ArgosEye, действията ми са стриктно според правилата, мога да те уверя в това. Но достатъчно за това…
98
Т.е. баща, който помага на децата си и разчиства пътя пред тях, както играчите в кърлинга почистват леда пред плъзгащия се камък. — Б.пр.