Лансинг пъхна ръка в джоба си и опипа с пръсти монетите в него. Намери четвърт долар, извади го и го пусна в машината. Тя го глътна със смирена готовност, след това лицевата й част светна и се показаха цилиндри със знаци по тях. Машината зацъка тихичко пред него с приятелско мъркане, сякаш си разказваха виц, известен само на тях двамата.
Той стисна лоста и го дръпна надолу с излишна сила. Цилиндрите се завъртяха бясно и трептяща светлина запримигва срещу него.
Най-подир цилиндрите спряха и нищо не стана. Също като с другите монетни автомати, помисли си Лансинг. Не се различава много от тях. Лапва ти парите, стои си и ти се присмива. Тогава машината проговори.
— Какво желаете, сър?
— Ами, не съм съвсем сигурен — рече стреснатият Лансинг. — Всъщност струва ми се, че нямам нужда от нищо. Идвам само да установя факта на твоето съществуване.
— Това е неочаквано — каза монетният автомат. — Мога да дам много неща. Сигурен ли сте, че нямате нужда от нищо?
— Може би ще ми дадеш време да помисля малко?
— Това е невъзможно — отвърна машината. — Хората, които идват при мен, трябва да имат нещо в главата си. Недопустимо е някой да се шляе наоколо.
— Съжалявам — каза Лансинг.
— Във всеки случай аз не съм създадена така, че да не давам нищо за парата, която ми давате — каза монетната машина. — Трябва да ви дам нещо. Ще ви разкажа една история.
И тя разказа на Лансинг една мръсна историйка за седем мъже и една жена, попаднали на пустинен остров. Разказът беше глупав, животински, жесток и изключително гнусен, той не показваше никаква обществена принадлежност.
Историята свърши и Лансинг, изпълнен с отвращение, не каза нищо.
— Харесахте ли разказа ми? — попита машината.
— Не твърде — отвърна Лансинг.
— Тогава аз се провалих — каза машината. — Подозирах, че не съм ви оценила и не мога да оставя тази работа така. За вашата монета трябва да получите нещо с определена стойност.
Чу се кашлящ звук и нещо метално падна от вътрешността на машината в чашата по средата й.
— Приближете се — рече машината. — Вземете това.
Лансинг го взе. Приличаше на ключове от мотел. Два ключа, единият, от които по-голям, бяха закачени за продълговат пластмасов ключодържател, на който бяха напечатани номер и адрес.
— Не разбирам — каза Лансинг.
— Тогава слушайте внимателно! Обърнете специално внимание на това, което казвам. Слушате ли ме?
Лансинг се опита да каже нещо, но засече и само промълви:
— Слушам.
— Добре. Сега внимавайте много, моля! Отивате на адреса. Ако отидете в нормално работно време, външната врата ще остане заключена. Ако отидете по друго време, по-големият от двата ключа ще я отвори. С малкия ключ се отваря вратата на стая сто трийсет и шест. Следите ли мисълта ми до тук?
Лансинг се задави.
— Да, следя я.
— Когато отворите вратата на сто трийсет и шеста стая, ще видите дванайсет монетни автомата, наредени до стената. Като започнете отляво, отивате до петата машина, повтарям: до петата — едно, две, три, четири, пет — и пускате един долар в нея. Тя ще направи някои операции и след като свърши, отивате при номер седем и пускате един долар в нея…
— Пускам долар в нея — каза Лансинг. — Трябва ли да дръпна лоста?
— Разбира се, че трябва. Никога ли не сте играл на монетен автомат?
— Да, разбира се, че съм играл. Мога ли да пропусна това?
— Точно така — отвърна монетната машина. — Запомнихте ли всичко?
— Да, мисля, че запомних.
— Тогава повторете, за да съм сигурна, че помните.
Лансинг повтори онова, което му каза машината.
— Чудесно — рече машината. — Помнете добре това. Предлагам ви да отидете много скоро, за да не забравите указанията. Трябват ви два сребърни долара. Имате ли ги случайно във вас?
— Сигурно нямам.
— Добре, тогава — каза монетната машина, — ето ги. Не искаме да слагаме препятствия по пътя на това, което ви молим да направите. Ние сме много разтревожени, че няма да изпълните процедурата така точно, както можете да го направите. Нещо прещрака във вътрешността на машината.
— Хайде — настоя машината. — Хайде, вземете ги!
Лансинг се наведе и взе двата сребърни долара. Пъхна ги в джоба си.
— Сигурен ли сте, че запомнихте всичко? — попита монетната машина. — Имате ли въпроси?
— Да, само един въпрос, предполагам. За какво е всичко това?
— Не мога да ви дам подробности — рече машината. — Това е против правилата. Но мога да ви уверя, че всичко, което стане, ще бъде от голяма полза за вас.
— И какво ще бъде то? Какво ще бъде в моя полза?
— Това е всичко, професор Лансинг. Всичко, което мога да ви кажа.
— Откъде знаете името ми? Аз не ви казах кой съм.