Новината се разнесла навсякъде и скоро да ги видят, надошли всички хора от околността. Крал Пелес се разплакал пред своя внук Галаад, сълзи течели от очите и на всички, които го помнели само като малко дете.
След като свалили доспехите си, Елиезер, синът на крал Пелес, им представил строшения меч, за който се споменава по-горе в преданието и с който Йосиф бил пронизан в бедрото. След като Елиезер го извадил от ножницата и им разказал как е бил счупен, Боорт го взел, за да се опита да събере парчетата му, но това се оказало невъзможно. Щом видял, че няма да успее, той го подал на Персевал:
— Сеньор, опитай се да видиш дали при теб нещата няма да потръгнат по-добре.
— На драго сърце — отвърнал му Персевал.
Взел той меча така, както си бил счупен, притиснал двете му парчета едно към друго, ала не смогнал да ги съедини. Признавайки неуспеха си, рекъл на Галаад:
— Сеньор, ние с Боорт се провалихме в това начинание. Редно е да опиташ и ти. Ако и ти не сполучиш, никога смъртен човек не ще може да се справи с това.
Галаад взел двете парчета на меча, напаснал ги едно към друго и те тутакси се споили по такъв чудодеен начин, че нямало човек на света, който би могъл да намери и следа от мястото на счупването, нещо повече, да си помисли, че той някога е бил строшен на две.
Въодушевени от станалото, приятелите си казали, че Бог им е пратил добро начало, и били убедени, че с лекота ще приключат и с другите премеждия, щом това било доведено до успешен край. Когато хората от замъка видели възстановения меч, всички изпаднали в неописуема радост. Дали меча на Боорт и заявили, че нямало как да бъде използван по-добре, защото той бил Добър рицар и добродетелен мъж.
Наближила вечернята, небето започнало да се заоблачава, а времето — да се променя. Изведнъж задухал бурен вятър, който нахлул в голямата зала на замъка, толкова горещ, че мнозина от присъстващите помислили, че са получили изгаряния, а някои от уплаха паднали в несвяст. Малко след това се разнесъл глас, който казал:
„Нека всички, които на които е забранено да сядат на трапезата на Иисус Христос, да си вървят, защото Истинските рицари скоро ще бъдат заситени с манната небесна и ангелската храна.“
Като чуло тези думи, цялото множество излязло от залата с изключение на крал Пелес, който бил мъдър мъж, водил свят живот, неговия син Елиезер и едно младо момиче, племенница на краля, което било най-благочестивото в цялата страна. С тях останали и тримата рицари, които искали да видят какъв знак ще им даде Господ Бог. Не се наложило да чакат дълго, защото пред очите им през вратата в залата навлезли девет рицари в пълно бойно въоръжение. Те снели шлемовете си, свалили доспехите си, пристъпили към Галаад и след като му се поклонили, рекли:
— Сеньор, много бързахме, за да бъдем заедно с теб на трапезата, където ще бъде поднесена Светата храна.
Галаад им отвърнал, че са дошли навреме, защото и самите те току-що са пристигнали в замъка. Всички седнали по средата на голямата зала, а Галаад ги попитал откъде идват. Трима от тях казали, че са от Галия, трима — от Ирландия, а последните трима — от Дания.
Както разговаряли, изведнъж съгледали как из една от стаите на замъка излиза дървено ложе, носено от четири госпожици. На него лежал напълно грохнал старец със златна корона на главата. Щом стигнали до средата на залата, девойките оставили ложето на пода и се оттеглили. Старецът вдигнал глава и се обърнал към Галаад:
— Сеньор, бъди ни добре дошъл. Голямо бе желанието да те видя и дълго, в непоносими мъки и страдания, на каквито друг човек не би могъл дълго да издържи, чаках твоята поява. Ала ако е угодно на Бог, ето че е дошло време болката ми да бъде уталожена, а аз — да напусна този свят, както много отдавна ми бе обещано.
Едва произнесъл тези думи, и всички дочули глас, който казал:
„Нека онзи, който не е бил участник в Търсенето на Светия Граал, да напусне това място, защото няма право да остава повече тук!“
Веднага крал Пелес, синът му Елиезер и младото момиче излезли от залата. Когато в нея останали единствено хора, чувстващи се участници в Търсенето, пред очите на всички присъстващи от небето се спуснал един мъж, облечен като епископ. В ръката си той държал кръст, а на главата си имал митра. Четири ангела го носели на богат пищно украсен трон. Те го положили пред Трапезата, върху която бил поставен Светият Граал.