— Скъпи сеньори — отвърнал Галаад — колкото на вас ще липсва моята компания, толкова и на мен — вашата. Ала всички сме наясно, че това не може да стане. Пожелавам ви Бог да е с вас и ви моля, ако отидете в двора на крал Артур, да му предадете поздрави от мен, от моя баща Ланселот и от всички рицари на Кръглата маса.
Те му обещали, че ако пътят им ги отведе по онези краища, няма да забравят заръката му.
Сетне се разделили. Галаад и двамата му спътници препускали толкова устремно, че само за четири дни се озовали край брега на морето. Те можели дори да стигнат и по-бързо, но тъй като не познавали много добре местностите, не успели да използват най-прекия път.
На морския бряг те открили кораба, в който бил намерен „Мечът с удивителния портупей“. Върху борда му прочели надписа, гласящ, че никой не ще влезе в него, ако не вярва твърдо в Иисус Христос. А когато се приближили и хвърлили поглед във вътрешността му, видели до намиращото се там легло сребърната трапеза, която били оставили при Ранения крал. Върху нея стоял Светият Граал, покрит с парче плат от яркочервена коприна, оформено като було.
Тримата съратници си показвали един другиму това чудо и не преставали да повтарят, че са щастливци, щом в пътешествието си ще имат за спътник онова, което обичат най-много на света. Всички се прекръстили, пожелали си Бог да е с тях и се качили на борда. Още щом се озовали в него, вятърът, който дотогава едва подухвал, ударил платната толкова силно, че съдът се откъснал от брега и се понесъл в открито море, набирайки все по-голяма скорост, тласкана от все по-силните пориви на вятъра.
По този начин се носели дълго време, без да знаят накъде ги води Бог. Колчем си лягал и ставал, Галаад произнасял към Господ Бог молитва, в която казвал, че е готов да напусне този свят във всеки миг, в който това Му бъде угодно. Той изрекъл тази молитва толкова пъти, че най-накрая се разнесъл глас от небето:
„Не се гнети, Галааде, Господ Бог ще изпълни твоята воля! В часа, в който пожелаеш смъртта на своето тяло, ти ще я получиш, ала ще се сдобиеш с живот на душата си и с вечно блаженство.“
Непрестанно повтаряната от Галаад молитва била чута от Персевал, който много се учудил на това негово желание и в името на приятелството и на споделената вяра го попитал защо се моли за подобно нещо.
— Ще ти кажа, разбира се — отвърнал му Галаад. — Онзи ден, когато видяхме част от чудесата на Светия Граал, които Господ Бог ни показа в светото Си милосърдие, аз станах свидетел на тайни, които не биват разкривани всекиму, а само на най-верните служители на Иисус. И докато съзерцавах тези неща, които никой ум на земен човек не би могъл да измисли, нито човешки език — да опише, моето сърце бе преизпълнено с такова доволство и сладост, че ако в онзи миг бях преминал в отвъдното, убеден съм, никога никой смъртен не би могъл да умре в такова блаженство, в каквото щях да го сторя аз. Виждах пред себе си многолюдна компания от ангели и такова чудодейно изобилие от духовни неща, че си помислих: пренесъл съм се от земния живот в небесния, преселил съм се в радостта на славните мъченици и сподвижници на Господ Бог. Ако произнасям сега молитвата, която си чул, то е, защото мисля, че все още съм способен, и то може би повече от тогава, да позная тази радост. Затова се надявам да напусна този свят по волята на Господ Бог, в миг на съзерцание на чудесата на Светия Граал.
Така Галаад известил на Персевал наближаването на своята смърт, за което му било подсказано в отговора на божествения глас. Хората пък от кралство Логрия, както вече ви споменах, заради своята греховност били лишени от Светия Граал, който толкова пъти ги бил подхранвал и засищал. Както Господ Бог го бил изпратил на Галаад, Йосиф и техните наследници заради големите им добродетели, така го бил отнел от негодните им наследници, когато видял лошотията и злонравието им. Това показва с пределна яснота, че негодните наследници заради лошотията си изгубват онова, което добрите люде постигат чрез своята добродетел.
Дълго време прекарали рицарите сред морската шир, додето един ден двамата не казали на Галаад:
— Сеньор, ти нито веднъж не си си легнал на това ложе, което, ако се вярва на надписа, е приготвено за теб. Редно е обаче да го сториш, защото в грамотата пише, че ти трябва да си почиваш на него.