Галаад им отвърнал, че тъй и ще стори, след което си легнал на него, дълго време спал, а когато се събудил, се огледал и видял пред себе си град Сараз. Тогава се разнесъл един глас, който им казал:
„Слезте от кораба, рицари на Иисус, хванете тримата сребърната маса и я отнесете в този град в този вид, в който е, ала не я изпускайте от ръце, преди да сте влезли в Духовния дворец, където Господ Бог посвети Йосафат за пръв епископ.“
Тъкмо понечили тримата да вдигнат масата, и съгледали насреща им да се носи по вълните корабът, на който преди доста време били качили сестрата на Персевал. Тримата си казали:
— Бог ни е свидетел, тази госпожица наистина удържа на думата си, щом успя да ни последва дотук!
Тогава те вдигнали сребърната маса и я изнесли извън кораба, като Боорт и Персевал я били хванали отпред, а Галаад — отзад. Запътили се така към града, ала когато стигнали до градските порти, Галаад се почувствал много уморен, защото масата била доста тежка. Огледал се той и забелязал някакъв мъж с патерици, който стоял под портата в очакване на наплив от преминаващи, които често му давали милостиня от любов към Иисус.
Като се приближили до него, Галаад го повикал с думите:
— Човече божи, ела тук и ми помогни да отнесем тази маса до двореца.
— Ха, сеньор, за Бога! — възкликнал човекът. — Какво говориш? Трябва да са минали повече от десет години, откакто не мога да вървя без чужда помощ.
— Не се чуди — подканил го Галаад, — ами ставай и тръгвай, без да се боиш от нищо, защото си изцерен.
Слушайки думите на Галаад, човекът се опитал да стане и изведнъж се почувствал толкова здрав и пълен със сили, сякаш никога през живота си не е бил сакат. Изтичал той до масата и я подхванал от единия й край заедно с Галаад, а когато навлезли в града, не пропускал да разкаже на всеки срещнат какво чудо Господ Бог е извършил с него. Не след дълго се приближили до двореца на хълма и съгледали престола, който Господ Бог бил приготвил някога за Йосафат. Междувременно край тях се била насъбрала голяма тълпа от граждани, стекли се, за да видят изцерения мъж, който се бил изправил на крака.
Щом свършили онова, което им било заръчано, тримата съратници се върнали на морския бряг, за да се качат на кораба, в който лежала сестрата на Персевал. Тримата я вдигнали заедно с леглото и я отнесли в двореца, където я погребали с всички почести, дължими на една кралска дъщеря.
Когато владетелят на града, който се наричал Ескорант, видял тримата съратници, той ги попитал откъде са и какво са донесли върху тази сребърна маса, а те му казали истината за всичко: и за чудесата на Граала, и за мощта, която Господ Бог бил заложил в него. Ала владетелят се оказал вероломен и жесток като всички, които произлизат от прокълнатия род на езичниците. Той отказал да повярва и на дума от казаното, заявил им, че са безсъвестни мошеници, и след като изчакал да ги види невъоръжени, наредил на своите хора да ги заловят и да ги хвърлят в тъмницата. Държал ги там в продължение на цяла година, без да им позволява да излизат навън. Ала за тяхно щастие веднага щом били затворени, Господ Бог, Който изобщо не ги бил забравил, изпратил при тях Светия Граал, за да им прави компания. Благодарение на тази Негова милост и тримата били нахранени и сити през цялото време, докато пребивавали в тъмницата.
Като изминала тази година, станало така, че един ден Галаад се оплакал на Господ Бог със следните думи:
— Сеньор, струва ми се, че живях достатъчно на този свят. Моля Те, изведи ме оттук в най-близко време.
Още същия ден крал Ескорант бил прикован на легло от смъртоносна болест. Веднага привикал при себе си затворниците и започнал да ги моли за пощада, задето по погрешка се бил отнесъл така лошо към тях. Те му дали прошката си, след което той тутакси умрял.
Минало погребението му и населението на града изпаднало в голямо затруднение, защото не знаело кого да избере за крал. Дълго време се съвещавали, додето не се разнесъл един глас, който им казал:
„Изберете най-младия от тримата рицари. Той ще ви защитава и ще ви дава добри съвети, докато е сред вас.“
Гражданите се подчинили на даденото им нареждане, намерили Галаад и го избрали за свой владетел, независимо дали искал, или не, като му сложили короната на главата. Това много го раздразнило, ала видял, че трябва да приеме, защото инак щял да бъде убит.
Когато Галаад бил избран за господар на страната, той заповядал да поставят върху сребърната маса ковчеже от злато и скъпоценни камъни, което да предпазва свещения съсъд. Всяка сутрин, веднага щом станел от сън, той идвал заедно с приятелите си и тримата отправяли към Господ своите молитви.