— Едно хлапе от квартала — отговаря Ходжис. — Дошъл си да ме посетиш от куртоазия или…
— Барбара и приятелката ѝ Зина ми разказаха една удивителна история. Отначало Тина не беше склонна да говори, но Барбстър я нави. Бива я в това. Бащата на това момиче е бил тежко ранен в касапницата пред Общинския център, знаеш това, нали?
— Да.
— Мисля си за тези ежемесечни парични пратки, които са ги спасили от мизерия… Ако наистина брат ѝ е изпращал парите, браво на него, но… откъде ги е взел? Блъскам си главата, но нищо не мога да измисля.
— Нито пък аз.
— Тина каза, че смяташ да говориш с него.
— Да, утре след училище.
— Холи ще участва ли?
— Да, може да се каже. Търси информация в интернет.
— Супер! — Джером широко се ухилва. — Става ли и аз да дойда утре? Бандата отново ще се събере и ще забие любимите парчета!
Ходжис се замисля.
— Не знам, Джером. Не искам момчето да се изплаши. Надали ще се стресне от старчок като мен, но ако ме придружава двуметров чернокож юначага…
— И след петнайсетия рунд съм здрав и прав! — прекъсва го Джером и клати триумфално над главата си ръце, сключени една в друга. — Тази мечка Сони Листън26 дори не ме докосна с пръст! Летя като пеперуда, жиля като…27 — Забелязва умоляващия поглед на Ходжис и се спира. — Добре, добре, извинявай, понякога се увличам. Къде смяташ да го чакаш?
— Пред централния вход. Откъдето излизат всички ученици.
— Не всички. Може да излезе и от другаде, особено ако Тина му признае, че е говорила с теб. — Ходжис понечва да го прекъсне, но Джером вдига ръка и продължава: — Обещала е да си мълчи, но познавам отношенията между братя и сестри, повярвай. Ако малкият е предупреден, че някой може да го чака и да го разпитва, ще се измъкне през задния вход. Ще пресече игрището и ще излезе на Уестфийлд Стрийт. Мога да паркирам там и ако го видя, да ти се обадя по мобилния.
— Знаеш ли как изглежда?
— Да, Тина ми показа снимката му, която носи в портмонето си. Хайде, Бил, включи ме в операцията. Барби е привързана към това момиче, а и на мен ми стана симпатично. Проявило е кураж да дойде да говори с теб, макар и по настояване на сестра ми.
— Знам.
— Плюс това ме гони любопитство. Тина каза, че парите започнали да пристигат, когато брат и бил само на тринайсет. Откъде едно тринайсетгодишно момче ще има толкова пари? — Джером поклаща глава. — Нищо чудно, че хлапакът е загазил.
— Да, така е. Е, добре, щом толкова искаш да участваш, приемам.
— Жестоко!
След този изблик възниква необходимост от още един поздрав с допиране на юмруци.
— Учил си в същата гимназия, Джером. Саубърс може ли да мине от друго място, освен през главния вход или през задния откъм Уестфийлд Стрийт?
Чернокожият младеж се замисля и отговаря:
— Да, в мазето има врата към някогашния пушком, а оттам се излиза на Гарнър Стрийт.
— Бих могъл да сложа Холи там… — размишлява Ходжис.
— Отлична идея! Старата банда се събира пак! Точно както казах!
— Но ако видиш Саубърс, няма да го заговаряш. Ще ми се обадиш и аз ще го поема. Ще предупредя и Холи. Не че тя ще заговори непознат човек, но все пак…
— Добре, обаче само при условие, че после ще ни разкажеш всичко.
— Ще разберете всичко, което разбера и аз — отсича Ходжис, надявайки се, че не обещава нещо, което не може да изпълни. — Чакам те в два в кабинета си. До два и четвърт трябва да сме тръгнали, а до три без петнайсет да сме заели позиции.
— Сигурен ли си, че Холи ще издържи напрежението?
— Да. Наблюденията не са проблем за нея. Само конфронтациите я плашат.
— Невинаги.
— Да, невинаги — съгласява се Ходжис.
И двамата си мислят за една конкретна конфронтация — онази с Брейди Хартсфийлд в ЦКИ, при която Холи се справи блестящо.
Джером си поглежда часовника:
— Тръгвам си. Обещах на Барбстър да я заведа в мола. Иска да ѝ купя швейцарски часовник „Суоч“, — Той забелва очи.
Ходжис се ухилва:
— Обичам сестра ти, Джером.
Джером също се ухилва.
— Абе, и аз я обичам! Хайде, Одел. Да се поразходим.
26
Американски професионален боксьор, световен шампион в тежка категория през 1962. — Б.пр.