До момента Холм не се е включила с някакво предложение. Седи мълчаливо зад волана на огромната кола, скръстила е ръце на гърдите си, а пръстите ѝ барабанят по раменете ѝ. Изведнъж се обръща към задната седалка, където се е разположил Ходжис:
— Пита ли момчето за тетрадката?
— Не остана време. — Холи си е навила на пръста за тази тетрадка и може би трябваше да ѝ угоди и да пита, но истината е, че не му дойде наум. — Хлапето избяга ненадейно. Дори не взе визитката ми.
Тя посочва училището:
— Така и така сме тук, да поговорим с господин Хипи Рики. — И след като не получава отговор от никого, добавя: — Къщата на Саубърс няма да избяга.
— Добре, да се видим с даскала, няма лошо — казва Джером.
Ходжис въздъхва:
— И какво ще му кажем? Че един от учениците му е намерил или може би е откраднал куп пари и е пращал всеки месец на родителите си по няколко стотачки като социална помощ? Мисля, че е редно родителите да научат първи, а не някакъв учител, който, предполагам, въобще не е в час с тази история. Пит трябва да разкаже всичко на майка си и на баща си. Така ще оневини сестра си.
— Но ако се е забъркал в нещо, което не може да сподели с тях? И ако все пак е искал да се посъветва с възрастен човек… — подхваща Джером.
Сега е с четири години по-голям от времето, когато помагаше на Ходжис да се справи с Брейди Хартсфийлд. Достатъчно голям е да гласува и да си купува алкохол, но не е забравил какво е да си седемнайсетгодишен и да си оплел конците. Когато такова нещо ти се случи, искаш съвет от човек с по-голям житейски опит.
— Джером е прав — обажда Холи и пак се обръща към Ходжис. — Да си поприказваме с този учител и да разберем дали Пит не го е молил за съвет. Ако пита защо се интересуваме…
— Разбира се, че ще ни пита — прекъсва я той. — А не мога да се позова на задължение за поверителност. Не съм адвокат.
— Нито пък свещеник — добавя Джером, с което не ги улеснява.
— Ще кажем, че сме приятели на семейството — отсича Холи и отваря вратата на колата. — Което е вярно.
— Имаш шесто чувство, а? — подхвърля Ходжис. — Прав ли съм?
— Да. Имам Холи-чувство. Да вървим.
25.
Докато тримата изкачват широките стъпала под лозунга „ОБРАЗОВАНИЕТО Е СВЕТЛИНАТА НА ЖИВОТА“, Питър Саубърс влиза в книжарницата „Редки издания — Халидей“. Тръгва по централната пътека, но се спира и сбърчва вежди. Човекът зад бюрото не е Андрю Халидей. В много отношения той е абсолютен антипод на господин Халидей: не е червендалест, а блед (само устните му са необичайно червени); не е плешив, а белокос; не е дебел, а слаб. Направо мършав. О, боже! Пит очакваше сценарият му да отиде на кино, но не толкова бързо.
— Къде е господин Халидей? Имам уговорена среща с него.
Непознатият се усмихва:
— Да, знам, макар че не спомена името ви. Каза само, че има среща с един младеж. Чака ви в кабинета си. — Което е вярно. В известен смисъл. — Почукайте и влезте.
Пит донякъде се успокоява. Логично е Халидей да иска да разговарят в кабинета му, а не тук отпред, където клиент, търсещ старо копие на „Да убиеш присмехулник“, може да ги прекъсне. Книжарят внимава, мисли с един ход напред. Пит трябва да направи същото, ако не иска да проиграе неголемия си шанс да се измъкне невредим.
— Благодаря — казва и тръгва между високите стелажи с книги към дъното на магазина.
Морис го изчаква да отмине бюрото, става и бързо и безшумно отива до входната врата. Обръща табелата от „ОТВОРЕНО“ на „ЗАТВОРЕНО“.
После пуска резето.
26.
Секретарката в приемната на нортфийлдската гимназия гледа с любопитство тримата посетители, дошли след края на часовете, но не задава въпроси. Вероятно предполага, че са роднини на някой двойкаджия, дошли да молят учителя да се смили над него. Каквито и да са, това не я засяга. Проблемът е на Хауи Рикър.
Тя прави справка с многоцветните магнитни етикети на информационното табло и обявява:
— Би трябвало да е в стаята си. Триста и девета на трети етаж. Но ви моля да надникнете през прозорчето да проверите дали не е зает. Днес има консултации до четири, а в края на учебната година много ученици търсят помощ за изпитите. Или молят за удължаване на срока за предаване на курсовите работи.
Ходжис ѝ благодари и тримата тръгват нагоре по стълбището, стъпките им прокънтяват в коридора. Някъде отдолу се чува музика — училищен квартет изпълнява „Грийнсливс“34, — от горните етажи проехтява плътен мъжки глас, който извиква веселяшки:
34
Английска фолклорна песен от XVI век, многократно използвана в поп и рокмузиката. — Б.пр.