— Да.
— Кога се случи — малко преди да престанете да получавате парите ли?
— Май да.
— Училищна тетрадка ли беше?
— Не, беше черна и изглеждаше скъпа. С ластиче, което я захваща отвън.
— Джером има такива тетрадки — обажда се Барбара. — Казва, че били подвързани с молескин, което било кожа на къртица19 Може ли още едно десертче?
— Хапни си колкото искаш. — Ходжис взема бележник от бюрото си и записва: „Молескин“. После се обръща пак към Тина: — Да не е било счетоводна книга?
Тина престава да развива опаковката на десертчето и свъсва вежди:
— Не ви разбрах.
— Възможно е да си е водил сметка колко от парите е похарчил и колко му остават.
— Може би, но тетрадката приличаше по-скоро на луксозен дневник.
Холи поглежда Ходжис. Той леко ѝ кимва: „Сега си ти.“
— Браво, Тина, от теб ще излезе идеална свидетелка. Нали, Бил?
Той кимва.
— И така, брат ти кога си пусна мустаци?
— Миналия месец. Или може би в края на април. Нашите му казаха, че е тъпо. Татко го подиграваше, че прилича на бутафорен каубой, каквото и да означава това. Но той отказа да махне мустаците. Казах си, че преминава през някакъв период. — Обръща се към Барбара: — Нали се сещаш как като малки подражавахме на прическата на Хана Монтана?
Барбара прави кисела физиономия:
— Предпочитам да не си спомням. — Обръща се към Ходжис: — Майка ми изпадна в потрес.
— И оттогава го мъчи нещо, така ли? — пита я Холи. — Откакто пусна мустаци?
— Отначало не беше много разтревожен, само изнервен. Но през последните две седмици наистина го гони страх. Чак аз започнах да се плаша! Тръпки ме побиват!
Ходжис се обръща към Холи, за да разбере дали има още въпроси. Погледът ѝ му казва: „Давай, ти си.“
— Тина, мисля да се заема с този случай, но първо трябва да поговоря с брат ти. Знаеш го, нали?
— Да — прошепва тя и оставя на подлакътника на дивана десертчето, от което е отхапала само веднъж. — Ох, как ще се вбеси!
— Нищо не се знае — намесва се Холи. — Може да изпита облекчение, че някой го е принудил да признае истината.
„Говори от собствен опит“ — казва си Ходжис.
— Наистина ли? — едва чуто пита Тина.
— Да!
— Добре, обаче този уикенд Пит заминава за „Ривър Бенд Ризорт“. Там ще се проведе заседание на ученическия парламент, а догодина той ще е вицепрезидент на випуска си. Ако догодина още е в гимназията. — Тина подпира челото си с длан — жест на отчаяна безпомощност, жест на зрял човек, от който сърцето на Ходжис се свива. — Ако не е в затвора. За грабеж.
Холи я гледа със съчувствие, но не дръзва да я прегърне, а Барбара е твърде изплашена от мисълта, че брат ѝ ще влезе в затвора, за да обърне внимание на приятелката си. Няма как — на Ходжис се пада ролята на утешител. Хваща дланите на Тина, които почти изчезват в мечешките му лапи:
— Не бой се, не вярвам да се случи. Но определено мисля, че на брат ти е необходима помощ. Кога се връща?
— В неделя вечерта.
— Предлагам в понеделник да го изчакам след часовете, за да поговорим. Как смяташ, ще има ли ефект?
— Предполагам. — Тина изглежда капнала от умора. — Обикновено взема автобуса, но може да го хванете на излизане от училище.
— А ти нали няма да се безпокоиш излишно?
— Аз ще се грижа за нея — обажда се Барбара и звучно млясва приятелката си. Тина невесело се усмихва.
— Какво ще правите сега? — пита Ходжис. — Май закъсняхте за прожекцията.
— Отиваме у нас — решава Барбара. — Ще кажем на мама, че сме се отказали да гледаме филма. Което е близо до истината, нали?
— Да, така е. Имате ли пари за такси?
— Ще вземем автобуса — отговаря тя. — Имаме карти. На идване хванахме такси, защото бързахме, нали, Тина?
— Да. — Тина поглежда Ходжис, после Холи. — Тревожа се за него, но ви моля да не казвате на нашите. Поне засега. Обещавате ли?
Ходжис обещава от името на двамата. Не вярва да възникне проблем, след като през уикенда момчето ще е извън града. Помолва Холи да придружи момичетата до спирката и да ги качи на автобуса за Уест Сайд.
Тя кимва и им връчва плика с десертчетата. Останали са най-малко дузина.
21.
Холи се връща и влиза в кабинета на шефа си; този път си е взела айпада.
— Мисията е изпълнена — рапортува. — Взеха четворката до Тийбъри Лейн.
— Как беше настроението на малката Саубърс?
— Много по-добро. Докато чакаха автобуса, с Барбара упражняваха някаква танцова стъпка, която видели по телевизията. Искаха и аз да опитам.
19
Moleskine — название на престижна италианска марка бележници, тетрадки, органайзери и пр., произходът на което е неясен; може да е възникнало от съчетаването на английските думи mole (къртица) и skin (кожа). — Б.пр.