Сякаш през цялото време се държеше под контрол и сам потушаваше страстите си. Жените се тълпяха около него, разбира се, но той имаше собствен подход и предпочиташе моногамните връзки, пред честите смени на любовници. Когато си избереше партньорка, той й оставаше верен, докато трае връзката им. Една от предишните му изгори се напи на парти малко след като Робърт бе сложил край на връзката им и плачейки на рамото на Маделин й призна, че никога не би могла да обича друг мъж, защото кой може да се сравнява с Робърт? За съжаление, пиянската изповед на жената се оказа пророчески вярна; тя се впусна в две любовни връзки след това и двете се оказаха толкова краткотрайни, че тя напълно се отказа да се среща с мъже.
Сега седеше и я гледаше с развеселени очи и след около минутка, Маделин сама си отговори на въпроса.
— Езикът ще е непознат, мъртъв, разбира се, и освен това текстът ще е закодиран с шифър, който ти сам си измислил. Ако мога да перифразирам Уинстън Чърчил, ти си енигма, скрита в загадка, опакована в гатанка, или нещо подобно.
Той почти се усмихна; устните му се извиха и той поклати глава в знак на съгласие с точното й определение. Отпи от уискито и се наслади на вкуса му.
— Какво има за вечеря?
— Разговор.
— Значи ще ни се наложи да преглътнем думите си наистина?
— Заедно със спагетите.
Той недоволно погледна уискито си и остави чашата; очевидно реши, че питието не върви с макаронени изделия. Маделин го погледна с умиление, което засили развеселеното пламъче в погледа му.
— И за какво ще си говорим?
— За това, че смятам да си търся нова работа, — обясни тя, докато вървеше към кухнята. Той я последва и без никакво колебание започна да й помага в сервирането.
— Значи е настъпил моментът, така ли? — хитровато попита той. — Какво те накара да вземеш такова решение?
Тя повдигна рамене.
— Много неща. И най-вече, както сам се изрази, време е вече.
— Ти каза „поне“. Какво друго ще търсиш?
Човек можеше да разчита на Робърт, че ще обърне внимание на всяка думичка. Тя се усмихна, докато наливаше вино в чашите им.
— Тази събота заминавам за Монтана.
Погледът му леко трепна, признак че е силно заинтригуван.
— Какво има в Монтана?
— Не какво, а кой.
— Кой, тогава?
— Един мъж на име Рийс Дънкан. Съществува вероятност да сключим брак.
Имаше случаи, при които погледът на бледо-зелените му очи можеше да реже като леден бръснач и сега бе точно един от тези случаи.
— Това прозвуча като прогнозата за времето — с равен тон отвърна той. — Ще си направиш ли труда да ми дадеш и процент на вероятност? Някъде около четиридесет? Или петдесет?
— Не зная. Не мога да гадая, преди да съм се запознала с него.
Робърт вече хапваше от спагетите, но сега внимателно остави приборите до чинията си и дълбоко си пое въздух. Маделин го наблюдаваше с интерес. Това бе един от много редките случаи, за които можеше да каже, че го е изненадала.
— Искаш да кажеш, че не си го виждала? — бавно попита той.
— Не съм. Разменихме си писма, но не сме се срещали. Може пък да не се харесаме, като се видим на живо. Така че е много малко вероятно е да се стигне до брак. Или ако спазваме терминологията на прогнозата за времето, промяна не се очаква.
— Но все пак е възможна.
— Да. Затова исках да знаеш.
— Как разбра за него?
— Нищо не съм разбрала за него. Зная само няколко факти.
— Добре тогава, как започна да си пишеш с него?
— Беше пуснал обява, че си търси съпруга.
Робърт остана стъписан, истински изумен. На Маделин й дожаля и му сипа от гъстия, пикантен сос, преди да е изстинал, тъй като очевидно той изобщо бе забравил за вечерята.
— Отговорила си на лична обява? — най-сетне изрече той с напрегнат тон.
Тя кимна и се захвана със собствената си чиния.
— Да.
— Мили боже! Знаеш ли колко е опасно това? — повиши глас той и почти стана от стола си.
— Да, зная. — Тя се пресегна и потупа ръката му. — Моля те, седни и си дояж. Нямаше да се паникьосаш, ако ти бях казала, че съм се запознала с някой в бар за самотници в Манхатън, а това е далеч по-опасно от срещата с фермер от Монтана.
— От гледна точка за здравето ти, да, сигурно си права, но има и други подробности, които трябва да вземеш предвид. Ами ако е склонен към насилие? Може да има криминално досие или дори вече да е осъждан. Точно колко знаеш за него?
— На твоите години е, тридесет и четири. Има ранчо в централната част на Монтана, разведен, без деца. Писмата адресирах до пощенска кутия в Билингс.