Клит имаше много врагове. Ако не броим мафията, която си имаше специални причини, най-лошите бяха бившите му колеги от Ню Орлиънс.
За почивните дни бе отишъл в Кокодрай, до залива Тербон, където все още наемаше хижичка и малка лодка. В събота сутрин навлязъл на юг из залива, докато брегът се превърнал в неясна зелена линия на хоризонта, после продължил да се носи по прилива, метнал въдицата за бяла пъстърва и цял ден се пекъл на слънцето. Пиел бира след бира и цялото му тяло лъщяло от пот.
По залез-слънце потеглил към брега. Пъстървите лежали върху слой лед в сандъка, празните бирени кутии се носели по водата, над пенестите вълни изскачали летящи риби и над залива се ръсели първите капки дъжд. Чудесен край на един хубав ден.
Клит изтеглил с лебедка лодката върху ремаркето и си облякъл хавайската риза, но кожата му била стегната от слънцето и солта, а за това според него имало само едно сигурно лекарство — грамаден хотдог с чили и пет-шест бири.
„Клуб 911“ беше изграден от сгуробетон и шперплат на едно песъчливо място край пътя. Държеше го бившият шериф на област Джеферсън, който по принцип приемаше всички, но клиентелата му, особено в почивните дни, се състоеше предимно от полицейски служители и служителки или хора, опитващи да им подражават.
Когато Клит се задал по пътя, в бара и на паркинга пред него имало сборище на някакъв ловен клуб. Всички ловци си приличали — с тъмнозелени тениски, маскировъчни панталони, високи войнишки обувки и кози брадички. Изпразвали кутиите бира на един дъх и ги мачкали, а когато палели цигари, засмуквали пламъчетата от запалките си със самодоволството на огнедишащи дракони.
Но Клит не обърнал внимание на ловците. Бил забелязал поне четирима мъже и две жени, както черни, така и бели, които познавал от Втори и Трети полицейски район в Ню Орлиънс. Те пресекли паркинга и влезли през двойната мрежеста врата. Носели отворени кутии бира и се смеели, както се смеят хора на частна сбирка.
Карай по-нататък, помислил си Клит.
И той продължил още четиристотин метра. Но ако не си купел бира и нещо за ядене от „911“, следващото заведение било на повече от три километра.
Едно е да си предпазлив, съвсем друго — да караш излишни три километра само защото се боиш от бившите си колеги.
Той направил завой, оставил кадилака и ремаркето върху натрошените миди по паркинга и влязъл в клуба през страничната врата.
Седнал на бара, Дон Ритър белел варено яйце и разправял на мъжете наоколо:
— На виетконговците, дето минаваха на наша страна им викахме Кит-Карсъновци3. Имаше един дребосък, наричахме го Черчевето заради очилата. Та той все разправяше: „Шефе, ако ме изоставите на Виетконг, лошо ми се пише“. Аз пък казвам: „Искам да ти помогна, приятел, но ти самият не ни помагаш. Твоето село е виетконговско. Там са роднините ти, нали? Е, как да не се усъмним в теб?“. Той продължава: „Свърши тя, нашата, шефе. Американците си отиват. Голяма беля ще стане“. А аз отговарям: „Иска ми се да ти помогна. Но нали знаеш как е. Трябва ти да ни помогнеш по някакъв начин“.
Ритър бил подпрял лакти на бара, продължавал да бели яйцето и гледал ухилено пръстите си.
— И помогна ли ви? — попитал един от слушателите.
— Направо да не повярваш. Той и брат му задигнаха хеликоптер и го натовариха с варели бензин. Прелетели над селото си и го изгорили до основи. Идва той после при мен и казва: „Няма го селото, шефе. Доволен ли си?“.
Ритър се разсмял толкова силно, че се разкашлял и от очите му потекли сълзи. Вдигнал книжна салфетка пред устата си, после пак се разсмял и отново закашлял.
Ченгетата и ловците го чакали да продължи.
— Какво стана с Черчевето? — попитал накрая един от тях.
— Тук вече ме хвана на тясно. След една седмица отлетях за Щатите… Е, сигурно се е справил някак — казал Ритър, после избърсал очи и надигнал чашата си.
Клит си поръчал хотдог и наливна бира, след това тръгнал към мъжката тоалетна. Ритър го проследил с поглед. Останалите забелязали това и също се обърнали.
Когато излязъл от тоалетната, автоматичният грамофон свирел и няколко души играели билярд. Ритър отново говорел и Клит отначало не разбрал за кого става дума.
— Жена му си падаше по дамската част. Не ви лъжа, с моята бяха познати, та от нея го знам със сигурност. Накрая го заряза с поредната кучка и двете отидоха в будистки манастир в Колорадо. Представяте ли си? Прибира се той у дома и си мисли, че най-сетне я е набарал с водопроводчика, а заварва под юргана още една мацка!
3
От името на Кит Карсън (1809 — 1868) — знаменит американски трапер и следотърсач. — Б.пр.