— Добре, кои точно премахнахте? — запита Уебстър. Беше придърпал плана и го оглеждаше.
— Не знаем — призна горският. — Не сме водили строга отчетност. Просто пращахме булдозерите на работа. Често ги спипвахме, че затварят пътеките не където трябва, а където е по-близо, или пък изобщо не ги затварят. Голяма бъркотия беше.
— Значи няма път през гората? — запита Джонсън.
Горският сви рамене.
— Може би. А може и да има. Няма как да разберем освен чрез ходене. Ще отнеме два-три месеца. Ако успеете да минете, отбележете къде е пътеката и ни се обадете, бива ли?
Джонсън го изгледа свирепо.
— Дайте да се разберем. Да ви вземат дяволите, вие сте горска охрана и не си знаете собствените пътеки, така ли?
Горският кимна.
— Общо взето, това е положението. Нали ви казах, зле сме с отчетността. Пък и си викахме, на кой ли му пука.
Адютантът на генерала придружи горския до загражденията. В камиона настана тишина. Макграт, Броган и Милошевич проучваха картата.
— Ние не можем да минем, но и те не могат да минат — каза Макграт. — Заклещили сме ги. Трябва да използваме положението.
— Как? — запита Уебстър.
— Като ги контролираме. Вече държим пътя. Можем да им отрежем тока и телефонните линии. Те се движат покрай пътя. Има отклонение за Калиспел. Трябва да прехвърлим телефонната линия тук, в тази кола. Така ще имат връзка единствено с нас. После ще им кажем, че и токът е в наши ръце. Ако не преговарят, можем да го прекъснем.
— Искате да преговаряте? — обади се Джонсън.
— Искам да протакам — каза Макграт. — Докато Белият дом омекне.
Уебстър кимна.
— Добре, направи го. Обади се на телефонната компания и поръчай да прехвърлят линията насам.
— Вече се обадих — каза Макграт. — Утре сутрин ще е готово.
Уебстър се прозя. Погледна часовника. Махна с ръка на Милошевич и Броган.
— Трябва да си разпределим дежурствата — каза той. — Ще спим на две смени по четири часа. Вие сте първи.
Милошевич и Броган кимнаха. Изглеждаха доста доволни.
— Довиждане — каза Макграт. — Да се наспите добре.
Двамата излязоха от камиона и тихо затвориха вратата.
Джонсън още се занимаваше с картата. Въртеше я насам-натам по масата.
— Не може ли да оправят телефона по-бързо? — запита той. — Да речем още тази нощ.
Уебстър се позамисли и кимна. Знаеше, че половината успех във всяка битка зависи от добрите взаимоотношения между командващите.
— Обади им се пак, Мак — заръча той. — Кажи, че трябва да стане веднага.
Макграт се обади отново. Използва най-близкия телефон. Размени няколко думи и накрая тихичко се разсмя.
— Ще пратят аварийната група — каза той. — Щяло да стане за два часа. Но трябвало да платим разноските. Казах им да пратят сметката в Хувър Билдинг. Попитаха ме къде е това.
Стана и тръгна навън. Джонсън и Уебстър седяха до масата. Бяха привели глави над картата. Гледаха южния овраг. Преди милион години земята се бе разцепила там под тежестта на милиарди тонове лед. Гледаха го и се надяваха да е изобразен както трябва.
36
Ричър се събуди точно в десет без две минути. Събуди се както винаги — бързо, без да помръдва, без ни най-малка промяна в дишането. Усети ръката си под тила и открехна очи едва забележимо. В другия край на наказателната барака Джоузеф Рей продължаваше да седи до вратата. Гледаше си часовника. Глокът лежеше на пода до него.
Ричър отброи мислено деветдесет секунди. Рей въртеше очи ту към тавана, ту към часовника. После се втренчи в Ричър. Ричър стремително скочи нагоре и се озова на крака. Притисна ухото си с длан, сякаш слушаше тайно съобщение. Очите на Рей се разшириха. Ричър кимна.
— Добре — каза той. — Отвори вратата, Джо.
Рей извади ключа от джоба си. Отключи. Вратата се открехна сама.
— Искаш ли глока? — запита Рей.
Хвана пистолета за дулото и го протегна напред. С тревога в очите. Ричър се усмихна. Очакваше нещо подобно. Рей бе глупав, но не чак дотам. За два часа и половина беше обмислил всичко. Сега правеше последна проверка. Ако Ричър вземеше пистолета, значи лъжеше. Без съмнение пълнителят лежеше в джоба на Рей.
— Не ми трябва — каза Ричър. — Всичко наоколо е под прицел. Повярвай ми, Джо, разполагам с далеч по-мощни оръжия от някакъв си деветмилиметров пистолет.
Рей кимна и се отдръпна.
— Не забравяй за лазера — каза Ричър. — Излезеш ли от бараката, мъртъв си. Засега с нищо не мога да ти помогна. Vous comprenez, mon ami?2