Али погледна Гедеон.
— Вие подкрепяхте ли войната в Ирак? И подкрепяте ли политиката на правителството?
— Ами…
— Тук ние задаваме въпросите — прекъсна го Фордайс.
— Искам да кажа, че моите възгледи за войната не се различават от възгледите на много други лоялни американци. А аз съм лоялен американец.
— Ами Чокър?
— Явно не е бил. Може би не знаете, агент Фордайс, но не всеки, който е против войната в Ирак, изгаря от желание да взриви Ню Йорк.
Фордайс поклати глава.
Али се наведе напред.
— Агент Фордайс, ще ви кажа нещо ново. Нещо свежо. Нещо, което не съм казвал на другите. Желаете ли да го чуете?
— Да.
— Приех исляма, когато бях на тридесет и пет. Преди това се казвах Джоузеф Карини и бях водопроводчик. Дядо ми дошъл тук от Италия през хиляда деветстотин и трийсета, петнайсетгодишно хлапе с един долар в джоба и парцали на гърба. Пристигнал от Сицилия. Успял сам да си стъпи на краката в тази страна, намерил си работа, трудил се здраво, научил езика, купил си къща в Куинс, оженил се и отгледал децата си в хубав, безопасен работнически квартал. Който за него бил като рай в сравнение с корупцията, бедността и социалната несправедливост в Сицилия. Той обичал тази страна. Баща ми и майка ми изпитваха същото. Успяхме да се преместим от предградията — Норт Арлингтън, Ню Джърси. Родителите ми бяха благодарни за възможностите, които им дава тази страна. Същото се отнася и за мен. Коя друга страна ще приеме петнадесетгодишно хлапе без пукната пара, което дори не знае езика, и ще му даде подобни възможности? И аз се възползвах от същите тези свободи, които ми позволиха да напусна Католическата църква — нещо, което направих поради дълбоко лични причини, — да приема исляма, да се преместя на запад и накрая да стана имам на тази великолепна джамия. Подобно нещо е възможно единствено в Америка. Дори след единайсети септември хората се отнасят с уважение към нас, мюсюлманите. Ние бяхме не по-малко ужасени от всички останали от терористичната атака. Беше ни позволено да изповядваме религията си, без да ни притесняват, в мир, в продължение на много години.
И направи многозначителна пауза. В тишината до тях достигнаха скандиранията и виковете на протестиращите отвън.
— Поне досега — отсече имамът.
— На това му се вика чудесна патриотична история — обади се Фордайс малко заядливо, но Гедеон виждаше, че речта на имама го е лишила донякъде от хъса му.
Останалата част от разговора мина без никакъв резултат. Имамът настояваше, че в джамията няма радикали. Повечето от молещите се били приели исляма наскоро и на практика всички били американски граждани. Информацията за финансирането на джамията и училището била достъпна на всеки, който прояви интерес; всички документи били предадени на ФБР. Всички поддържащи ги благотворителни организации били регистрирани и техните документи също били дадени на властите. Да, като цяло съществувала опозиция срещу войните в Ирак и Афганистан, но в същото време някои от конгрегацията били служили в Персийския залив. Да, изучавали арабски, но в края на краищата той бил езикът на Корана и това не намеквало за някаква тайна подкрепа на конкретни политически виждания или предразсъдъци.
После времето им изтече.
26.
Докато си пробиваха път през тълпите полицаи и други служители на реда, Фордайс мълчеше. Когато обаче приближиха колата, не издържа и избухна.
— Този тип е добър. Прекалено добър, ако питаш мен.
Гедеон изсумтя в знак на съгласие.
— Същински Хорейшо Алджър4. Но ако е лъжец, страшно го бива. — Въздържа се да добави: „А аз разбирам от тези неща“. — Не би било трудно да проверим версията му.
— О, не се и съмнявам, че всичко ще е наред. Типове като него са предпазливи.
— Мисля, че няма да е зле да разберем защо е напуснал Католическата църква.
— Аз пък залагам десет към едно, че се надява да направим точно това. Спомни си само как наблегна на този факт.
Приближиха групата протестиращи зад полицейските прегради. Гневните им викове стържеха като шкурка в спокойния въздух на пустинята. Отделни гласове се извисяваха от време на време над всеобщата какофония.
Фордайс внезапно спря и наклони глава.
— Чу ли?
4
Американски писател, бивш пастор (1832–1899); в повечето му романи се разказва за бедни момчета, които с труд, упоритост и късмет успяват в живота. — Б.пр.