Настъпи пълна тишина.
За момент Фордайс седеше като някаква мраморна статуя. Металът пукаше и съскаше около тях. После агентът отлепи пръсти от лоста за управление, завъртя главния превключвател, свали слушалките, разкопча колана и каза спокойно:
— След теб.
Гедеон слезе от самолета. Краката не го държаха.
Двамата седнаха като роботи на мантинелата между платната. Сърцето на Гедеон биеше така бясно, че му беше трудно да си поеме дъх.
Шофьорът на камиона дотича при тях.
— Какво стана? Добре ли сте, момчета?
Добре бяха. Спряха и други коли, започнаха да слизат хора.
Гедеон — изобщо не ги забелязваше — попита:
— Колко често се случва двигател да спре просто ей така?
— Рядко — отвърна Фордайс.
— Ами и двата двигателя? По едно и също време?
— Никога, приятелю. Никога.
30.
След ден и половина Гедеон Крю паркира колата (вече със сменено предно стъкло) пред постройката от кирпич и дърво, изключи двигателя и слезе. Пое дълбоко дъх и се огледа, наслаждавайки се на ширналата се вечерна панорама. Въздухът и гледката бяха като тоник. Връщаше се за първи път тук от историята на Харт Айланд и се чувстваше чудесно. Тук мрачните мисли, които го съпровождаха непрекъснато, като че ли се топяха. Можеше почти да забрави всичко друго — трескавото разследване, медицинската си диагноза. А също и другите, по-дълбоките неща — разбитото детство, самотата и колосалната бъркотия, в която бе превърнал живота си.
След дълго съзерцание взе пазарските торби от седалката, отвори вратата на хижата и тръгна към кухненския бокс. Миризмата на пушек, стара кожа и индиански черги беше като милувка. За разлика от врявата, евакуиращите се градове и крясъците на безумците с техните конспиративни теории, които изпълваха радиото и телевизионните предавания, това място си оставаше все същото. Като си подсвиркваше, започна да вади покупките от торбите и да ги подрежда на плота. После отвори капаците на прозорците, провери слънчевия инвертор и включи помпата на кладенеца. Върна се в кухнята, огледа продуктите и като продължаваше да си свирка, започна да вади тенджери, ножове и други прибори.
Господи, така хубаво бе да се върне тук!
Час по-късно, тъкмо докато отваряше фурната и проверяваше състоянието на задушения артишок по провансалски, чу приближаването на кола. Погледна през прозореца и видя Стоун Фордайс зад волана на очукан „Краун Вик“ на ФБР. Хвърли половин пакетче масло в тигана и го сложи на печката.
Фордайс влезе и се огледа.
— На това му се вика селски чар. — Погледна към нишата. — Това там компютри ли са?
— Да.
— Доста апаратура, за да се захранва със слънчева енергия.
— Имам сериозни акумулатори.
Фордайс отиде в дневната и метна сакото си на облегалката на един стол.
— Ама и пътя дотук си го бива. На няколко пъти едва не остъргах гърнето.
— Обезкуражава нежеланите посетители. — Гедеон кимна към масата. — Бутилката брунело е отворена, обслужвай се. — Беше се чудил дали няма да изхаби виното с агента, но все пак реши му даде да опита.
— Бог ми е свидетел, наистина имам нужда от една глътчица. — Фордайс си наля щедра доза и отпи. — Мирише на нещо вкусно.
— Вкусно? Това ще е най-превъзходното ястие, което си опитвал.
— Това установен факт ли е?
— До гуша ми дойде от боклуците по летища и хотели. Обикновено се храня веднъж на ден, обаче си готвя сам.
Агентът отпи пак и се настани на кожения диван.
— Е, откри ли нещо?
От мястото на аварийното приземяване се бяха върнали в Санта Фе, вместо да продължат към литературния център. Изглеждаше им по-важно да се опитат да разберат кой е саботирал самолета — ако наистина ставаше дума за саботаж. За да спестят време, бяха разделили задачите си.
— И още как. — Пяната на маслото спадаше и той внимателно добави предварително изплакнатите и с махната мазнина rognons de veau6. — Проверих твърденията за Каньона на кобрата. Отидох на място. Няма да повярваш какво намерих.
— Какво?
— Купчина камъни, малко мидени черупки, молитвено килимче, купа за ритуално измиване и едно изворче.