Гедеон се качи пръв и помогна на Алида, като се питаше колко ли още са радиоактивни предметите около тях.
— Накъде? — прошепна Алида.
— Нямам представа. — Гедеон тръгна по тъмния тунел; надяваше се, че вървят на изток, към каньона Уайт Рок. От шахтата зад тях се чу стържене, последвано от гласове — някой се катереше по стълбата.
Гедеон се препъна в нещо.
— Дай ми запалката.
Тя му я пъхна в ръката. Гедеон щракна и видя по пода на тунела релси. И някаква стара дрезина малко по-нататък.
Оглушителен залп ги накара да се проснат на земята. Ярки лъчи затърсиха в мрака.
— Качвай се на дрезината — викна Гедеон. — Бързо.
Алида се подчини мигновено. Гедеон бутна вагонетката и се затича, за да набере скорост, след което също скочи в нея. Дръжката на дрезината мърдаше със скърцане нагоре-надолу, ръждива и покрита с прах, но все още работеща. Гедеон я хвана и занатиска, за да наберат още скорост. От стените рикошираха куршуми. Вагонетката се носеше със скърцане по релсите… и започна рязко да набира скорост, когато стигнаха наклон.
— Ох, по дяволите — промълви Алида.
Гедеон спря да помпа, но без резултат. Ръчката продължаваше да се движи сама, все по-бързо и по-бързо. Изстрелите и виковете започнаха да заглъхват.
— Това беше наистина лоша идея — каза Алида. Летяха стремглаво в пълен мрак, неизвестно накъде.
42.
Носеха се по релсите, без да виждат нищо. Застоялият въздух фучеше в ушите на ужасения Гедеон, който беше приклекнал и отчаяно търсеше да се хване здраво за нещо; очакваше всеки момент да се разбият.
— Спирачка! — извика Алида. — Това нещо трябва да има спирачка!
— Как не се сетих, мътните да ме вземат?
Щракна запалката и за краткия миг преди тя да угасне забеляза стар железен педал отстрани на вагонетката, между колелата. Отчаяно го натисна с крак. Последва пронизителен писък на метал, зад тях изригна фонтан от искри и двамата политнаха напред, когато вагонетката започна да забавя скорост, като се тресеше неудържимо и сякаш всеки момент щеше да излети от релсите. Гедеон бързо освободи спирачката и я натисна по-внимателно, като усилваше натиска постепенно. Вагонетката с писък и стонове най-сетне спря.
— Браво, Кейси Джоунс8.
Гедеон предпазливо слезе и щракна запалката. Тунелът продължаваше напред и като че ли започваше да завива. Малко пред тях обаче върху релсите имаше купчина камъни, най-вероятно нападали от тавана. Тунелът беше блокиран.
— Господи — промълви Алида. — Успял си да спреш тъкмо навреме.
Макар и далечни, неясните отекващи гласове на преследвачите им все още се чуваха. Бяха спечелили само няколко минути преднина.
— Хайде — каза Гедеон и хвана Алида за ръка.
Затичаха към купчината камъни и започнаха да се катерят. Гедеон щракаше запалката през няколко секунди, за да се ориентират. В далечината се чуваха гласове.
— Нямам нужда да ме държат за ръчичка — каза Алида и се опита да се освободи.
— Аз обаче имам.
Накрая изкачиха купчината и се спуснаха от другата страна. Продължиха по тунела с максимално възможната скорост, преодоляха още две срутвания и най-сетне стигнаха едно, което напълно блокираше пътя.
— По дяволите! — изруга Алида. — Не минахме ли покрай някой страничен тунел?
— Не. — Гедеон също беше вперил поглед в преградата. Вдигна запалката. Таванът беше изронен, но не се виждаше никаква пролука. Бяха в задънена улица.
— По-добре да измислим нещо колкото се може по-бързо.
— Както вече казах, не минахме покрай никакви странични тунели. Минахме обаче покрай взривни материали.
— Не. О, не!
— Стой тук.
Гедеон се върна назад. Гласовете ставаха по-силни и му се стори, че забелязва слаба светлина. Преследвачите им приближаваха.
Стигна материалите — предпазни платнища, щайги с вата, стари бургии, фитили. В ъгъла имаше дървени сандъци и Гедеон отпра гнилите дъски на единия — беше пълен с капсул-детонатори. Опита да вдигне сандъка, но той се разпадна и детонаторите се пръснаха.
Лъчите на фенерите вече пронизваха прашния въздух.
— Насам! — разнесе се вик, последван от изстрел.
Гедеон угаси запалката и приклекна. Ако някой куршум улучеше детонаторите…
Чу се нов изстрел, лъчите зашариха във всички посоки. Бяха твърде близо; нямаше време да скалъпи бомба. Оставаше му само едно. Приведен, Гедеон изтича обратно по тъмния тунел, обърна се, коленичи и насочи пистолета.
8
Фолклорен машинист от Дивия запад (и герой от анимационния сериал „Костенурките нинджа“). — Б.пр.