Мис Хартнел отбеляза осъдително:
— Тя прекалено много мислеше за градината си и твърде малко за съпруга си. Мъжът трябва винаги да се държи под око! — Тя повтори с чувство: — Винаги!
— Знам, знам. Жестоко е, нали?
— Чудно ми е какво ще каже Джейн Марпъл. Тя дали е знаела нещо, как мислите? Има страхотен нюх за тези неща.
— Джейн Марпъл вече ходи в Госингтън.
— Какво? Тази сутрин?
— Много рано. Преди закуска.
— Виж ти! Божичко! Искам да кажа — това че е прекалено. Всички знаем как Джейн обича си вре носа навсякъде, обаче това е направо неприлично.
— О, ама самата мисис Бантри я извикала.
— Мисис Бантри я извикала?
— Е, бяха изпратили колата… Караше я Мъсуел.
— Боже мой! Колко странно…
Двете замълчаха за миг, за да асимилират информацията.
— На кого бил трупът? — попита мис Хартнел.
— Нали знаете онази ужасна жена, дето посещава Базил Блейк?
— Онази изрусена блондинка? — мис Хартнел бе леко изостанала от модата и не правеше разлика между изрусена и платиненоруса. — Онази, дето почти гола се пече в градината?
— Да, мила. Лежала пред камината… удушена!
— Какво говорите? В Госингтън?
Мисис Уедърби закима многозначително.
— Значи… полковник Бантри също…?
Отново мис Уедърби закима усърдно.
— О!
Последва нова пауза, в която дамите се наслаждаваха на това ново допълнение към селския скандал.
— Каква ужасна жена — протръби с праведен гняв мис Хартнел.
— Съвсем, ама съвсем разпусната, боя се, че трябва да кажа.
— И полковник Бантри, толкова мил, скромен човек…
Мис Уедърби изрече с подобаващ патос:
— Тихите води често са най-страшни. Джейн Марпъл винаги го казва.
Мисис Прайс Ридли бе една от последните, които научиха.
Тя бе богата, властна вдовица. Живееше в просторен дом близо до този на викария. Информира я дребната прислужница Клара.
— Жена ли, Клара? Мъртва? В библиотеката на полковник Бантри?
— Да, мадам. И казват, че на себе си нямала абсолютно нищо.
— Достатъчно, Клара, не е нужно чак в такива подробности.
— Да, мадам, и казват още, че отначало мислели, че е приятелката на мистър Блейк, онази, дето през уикендите идва в новата къща на Букър. Обаче сега казват, че била съвсем друга. А пък синът на продавача на риба казал, че никога не е очаквал такова нещо от полковник Бантри, дето всяка неделя обикалял с дискоса в църквата.
— По света има много зло, Клара — каза мисис Прайс Ридли. — Нека това да ти е за урок.
— Да, мадам. Мама казва, че никога няма да ме даде в къща, където има мъж.
— Достатъчно, Клара!
От къщата на мисис Прайс Ридли до дома на викария бе само една крачка.
Мисис Прайс Ридли има късмет да намери викария в кабинета му.
Викарият, мил човек на средна възраст, винаги научаваше нещата последен.
— Такова ужасно нещо — изрече мисис Прайс Ридли задъхана, защото бе бързала по пътя. — Почувствах, че трябва да се посъветвам с вас, да чуя вашите напътствия, драги мистър Клемънт.
Викарият бе леко смутен. Той попита:
— Да не би да се е случило нещо?
— Да се е случило нещо ли! — мисис Прайс Ридли драматично повтори въпроса му. — Най-ужасният скандал! Никой от нас не е подозирал такова нещо. Безпътна жена, напълно без дрехи, удушена пред камината на полковник Бантри.
Викарият се вторачи в нея. После я попита:
— Вие… вие добре ли се чувствате?
— Разбирам защо не ми вярвате! Аз също отказах да повярвам в първия момент. Лицемерът му с лицемер! През всичките тези години!
— Моля, кажете ми точно за какво става дума.
Мисис Прайс Ридли се впусна в подробно описание на случилото се. Когато завърши, викарият кротко отбеляза:
— Но в цялата тази история нищо не показва, че полковник Бантри е виновен, нали?
— О, драги мистър Клемънт, колко далеч сте от светските неща! Но аз трябва да ви разкажа една малка история. Миналия четвъртък или май по-миналия, както и да е, няма значение, пътувах за Лондон с евтиния дневен влак. Полковник Бантри беше в същия вагон. Помислих си, че изглежда много замислен. Почти през цялото време се беше заровил във вестник „Таймс“. Като че ли не искаше да разговаря.
Викарият кимна с пълно разбиране и вероятно съчувствие.
— На гара „Падингтън“ се сбогувахме. Той предложи да ми вземе такси, но аз бях решила да отида до Оксфорд Стрийт с автобуса. Той самият взе такси и когато се качи, го чух да казва адреса — къде мислите?
Мистър Кремънт чакаше.
— Адрес в Сейнт Джоунс Ууд6.
Мисис Прайс Ридли направи триумфираща пауза.
6
Сейнт Джоунс Ууд — предградие на Лондон. Преди Втората световна война там са живеели платени проститутки. — Б.пр.