— Да, сър?
— Свържи се със сър Хенри Клидъринг. Намира се в „Мелбърн Абъс“. Помоли го от мое име да дойде тук още днес, вместо утре. Кажи му, че е спешно.
Седма глава
Щом излязоха от апартамента на Джеферсън, Харпър се обърна към Мелчет:
— Е, поне вече имаме мотив, сър.
— Хм — отвърна Мелчет. — Петдесет хиляди лири, така ли?
— Да, сър. Ставали са убийства за далеч по-малко пари.
— Да, но…
Полковник Мелчет не довърши. Харпър обаче го разбра.
— Не мислите, че в този случай това е вероятно, нали? Аз също, поне що се отнася до това. Но трябва да бъде проверено.
— О, разбира се. Харпър продължи:
— Ако, както каза мистър Джеферсън, мистър Гаскел и мисис Джеферсън са вече финансово осигурени, то тогава е малко вероятно някой от тях да пристъпи към брутално убийство.
— Прав сте. Но все пак трябва да проверим финансовото им състояние. Не бих казал, че Гаскел ми стана много симпатичен — има вид на рязък, безскрупулен човек — но това съвсем не го превръща в убиец.
— О, да, сър. Не смятам, че някой от двамата би могъл да е вероятният извършител. А от това, което каза Джози, не виждам да е физически възможно. И двамата са играли бридж от единадесет без двадесет до полунощ. Не, аз си мисля за друга възможност.
— Приятел на Руби Кийн? — попита Мелчет.
— Точно така, сър. Някой млад нещастник — сигурно не много надарен умствено. Някой, когото е познавала, преди да дойде тук. Планът за осиновяване, ако е научил за него, е бил капакът и всичко. Видял е, че я губи, че тя преминава в съвсем друг свят и тогава сляпата ярост го е накарал да изгуби разсъдъка си. Снощи я е накарал да излезе, за да се срещнат, скарали са се, той се е поддал на чувствата си и я е убил.
— А как се е озовала в библиотеката на Бантри?
— Мисля, че и това може да бъде обяснено. Например, излезли са с колата му. Дошъл на себе си, разбрал какво е извършил и първата му мисъл е била как да се отърве от тялото. Да предположим, че е видял портата на голямо имение. Дошло му наум, че ако я открият в къщата, следствието ще се завърти около обитателите ѝ и той щастливо ще може да се измъкне. Тя е лека като перце, не е била трудна за носене. В колата си е имал длето. Насилил е прозореца и я е проснал на постелката пред камината. При удушване няма следи от кръв или нещо разбито по колата, което би го уличило. Разбирате ли ме, сър?
— О, да, Харпър, много е възможно така да е станало. Но остава да свършим още нещо. Cherchez l’homme.7
— Какво? О, много добре, сър.
Главният инспектор Харпър тактично аплодира шегата на по-старшия, въпреки че поради превъзходния френски акцент на полковник Мелчет той почти изтърва смисъла на думите му.
— О, ъ-ъ-ъ… м-м-мога ли да поговоря с вас за минутка?
На пътя на двамата мъже се бе изправил Джордж Бартлет.
Полковник Мелчет, комуто Бартлет не се нравеше особено много и който бързаше да разбере докъде е стигнал Слак с огледа на стаята на момичето и разпита на камериерките, почти излая:
— Е, какво има, какво?
Младият мистър Бартлет отстъпи крачка-две назад, отваряйки и затваряйки уста като риба на сухо.
— Ами, ъ-ъ-ъ… може да не е важно, не знам… но мисля, че трябва да ви кажа. Фактически, не мога да намеря колата си.
— Какво значи това „не мога да намеря колата си“?
Пелтечейки, Джордж Бартлет обясни, че иска да каже, че не може да намери колата си.
Главен инспектор Харпър попита:
— Да не би да искате да кажете, че е открадната?
Джордж Бартлет с благодарност се обърна към по-спокойния глас:
— Ами… ъ-ъ-ъ… точно така. Имам предвид, че човек не може да е сигурен, нали? Например някой може да е седнал в нея и да е подкарал нанякъде, без зла умисъл, ако разбирате какво искам да ви кажа.
— Кога я видяхте за последен път, мистър Бартлет?
— Тъкмо се опитвах да си спомня. Смешно, нали, колко трудно е да си припомни човек нещо?
Полковник Мелчет каза студено:
— Според мен не е толкова трудно за нормално интелигентен човек. Доколкото знам, казахте, че снощи е била в двора на хотела…
Бартлет събра смелост да го прекъсне.
— Точно така. Но… там ли беше?
— Какво искате да кажете с това „там ли беше“? Нали казахте, че е била там!
— Ами… имах предвид… ъ-ъ-ъ… мислех, че беше там. Аз… ъ-ъ-ъ… е, не съм ходил да проверявам, разбирате ли?
Полковник Мелчет въздъхна. Той мобилизира цялото си търпение.
— Хайде да си изясним нещата. Кога за последен път видяхте колата с очите си? Между другото, каква марка е?