Гласът на мисис Бантри звучеше в слушалката задъхано и притеснено.
— Случи се нещо ужасно.
— О, Боже мой.
— Току-що намерихме труп в библиотеката.
— Намерихте какво?
— Знам. Не е за вярване, нали? Искам да кажа, че такива неща се случват само в книгите. Наложи ми се цели часове да споря с Артър тази сутрин, преди да слезе и да се убеди сам.
Мис Марпъл се опита да се овладее. Тя попита тихо:
— Но… чий е трупът?
— На една блондинка.
— На какво?
— Една руса жена. Красива блондинка — също като в книгите. Никой от нас не я е виждал преди. Просто си лежи там, в библиотеката. Мъртва. Затова трябва веднага да дойдете.
— Искате да дойда у вас?
— Да, изпращам колата да ви вземе.
Мис Марпъл бе изпълнена със съмнения:
— Разбира се, скъпа, ако мислите, че мога да ви утеша…
— Не ми трябва утеха. Вие нали сте толкова сведуща по труповете.
— О, не, моля ви! Моите малки успехи са предимно теоретични.
— Но разбирате от убийства. Вижте, тя е била убита, удушена. Чуйте какво смятам — тъй и тъй ме е сполетяло убийство в дома ми, защо тогава да не се позабавлявам малко, ако ме разбирате правилно. Ето защо искам да дойдете и да ми помогнете да разнищя цялата тази история, да открия убиеца и всичко останало. Цялата тази работа е страшно вълнуваща, нали?
— Е, разбира се, скъпа, ако мислите, че с нещо мога да помогна.
— Прекрасно! Артър направо ми ходи по нервите. Според него това изобщо не би трябвало да ме забавлява. Естествено, разбирам, че е много тъжно и така нататък, но пък изобщо не познавам момичето, а и когато я видите, ще се уверите какво имам предвид, като казвам, че тя изобщо не изглежда истинска.
Мис Марпъл слезе от колата на семейство Бантри леко задъхана. Шофьорът любезно ѝ бе отворил вратата.
Полковник Бантри бе излязъл на стълбището изглеждаше леко озадачен.
— Мис Марпъл? Ъ-ъ-ъ… приятно ми е да ви видя.
— Жена ви ми телефонира — обясни мис Марпъл.
— Чудесно, чудесно. Някой трябва да бъде с нея. В противен случай няма да издържи. За момента се държи храбро, но нали знаете как…
В този момент се появи самата мисис Бантри и подвикна:
— Я по-добре се върни в трапезарията и си довърши закуската, Артър. Беконът ти ще изстине.
— Мислех, че инспекторът пристига — оправда се полковник Бантри.
— Той съвсем скоро ще бъде тук — каза мисис Бантри. — Затова е важно да си закусил, преди той ха дойде.
— Ти също. Ела да хапнеш нещо, Доли…
— Ще дойда след минутка — отвърна мисис Бантри. — Хайде, Артър.
Полковник Бантри бе натикан в трапезарията подобно на избягала от курника кокошка.
— Готово! — възкликна мисис Бантри триумфално. — Хайде сега.
Тя поведе приятелката си по дългия коридор съм източното крило на къщата. Пред библиотеката дежуреше поручик Полк. Той спря мисис Бантри с авторитетен вид:
— Страхувам се, че никой няма право да влиза, мадам. Разпореждане на инспектора.
— Глупости, Полк. Познавате мис Марпъл прекрасно.
Поручик Полк призна, че познава госпожицата.
— Много е важно тя да види трупа — каза мисис Бантри. — Не бъдете инат, Полк. В края на краищата това е моята библиотека, нали?
Поручик Полк отстъпи. У него навикът да отстъпва пред дворянството бе вроден. Помисли си, че не е задължително инспекторът да научи.
— Нищо не бива да се докосва — предупреди той дамите.
— Разбира се — нетърпеливо изрече мисис Бантри. — Това го знаем. Ако желаете, влезте с нас да погледнете.
Поручик Полк се възползва от предложението. И без това възнамеряваше да постъпи така.
Мисис Бантри триумфално преведе приятелката си през библиотеката към огромната старомодна камина. С чувство на върховен драматизъм тя изрече:
— Ето!
В този момент мис Марпъл разбра какво се криеше зад фразата, че мъртвото момиче не изглежда истинско. Библиотеката бе стая, типична за собствениците си. Просторна, поовехтяла и разхвърляна. Тук имаше фотьойли — големи и изтъркани от употреба; лули, книги и документи бяха разхвърляни по голямата маса. На стените висяха един-два хубави стари фамилни портрета, няколко лоши викториански2 акварела и няколко ловни сцени с претенции да изглеждат комични. В ъгъла имаше голяма ваза с маргарити. Цялата приглушена атмосфера излъчваше определена непретенциозност. Тя внушаваше дълго, фамилиарно използване и принадлежност към традицията.
А върху мечата кожа пред камината бе проснато нещо ново, сурово и мелодраматично.
Фрапантната фигура на момиче. Момиче с неестествено руса коса, грижливо коафирана в сложни къдрици. Стройното тяло бе облечено във вечерна рокля — без гръб, от бял сатен, обшит с блестящи пайети. Лицето бе с тежък грим, пудрата гротескно изпъкваше върху подутата синя кожа, тушът от клепачите се бе стекъл върху разкривените бузи, устните, покрити с алено червило, изглеждаха като прясно отворена рана. Ноктите на ръцете ѝ бяха покрити с кървавочервен лак, тези на краката — също. Бе обута в евтини сребърни сандалети. Всичко бе евтино, блестящо, дори екстравагантно на фона на солидния, старомоден комфорт на библиотеката на полковник Бантри.
2
Викториански — от периода на царуване на английската кралица Виктория (1837–1901 г.). — Б. пр.