— Канеше се да ме жени за дъщеря си, но аз в това време... за щастие се разболях от треска, половин година лежах в болницата. Ето какво беше по-рано. Ето как живеехме! А сега? Пфу! А сега аз... аз съм над него... Той води тъща ми по театри, той ми подава табакерата и ето сега пуши пура. Хе-хе-хе!... Аз му посипвам живота с пиперец... пиперец! Курицин!
— Какво ще заповядате? — попита Курицин и се изправи мирно.
— Представи трагедията!
— Слушам!
Курицин се изправи, намръщи се, вдигна ръка нагоре, сбърчи лице и пропя с пресипнал, разтреперен глас:
— Умри, вероломнице! За кррръв съм жаден!
Ние попадахме от смях.
— Курицин, изяж ето това парче хляб с пиперец! Ситият Курицин взе голямо парче ръжен хляб, посипа го с пипер и го изяде при общ смях.
— Всякакви промени стават — продължи Козулин. — Седни, Курицин! Когато станем, ще изпееш нещо... Тогава ти, а сега аз... Да... А старицата си умря... Да...
Козулин стана и политна...
— А пък аз — ни гък, защото бях мъничък, сивичък ... Варвари... Затова пък сега аз... Хе- хе-хе ... Я ти там! Ти, без мустаците, на тебе говорят!
И Козулин посочи към баща ми.
— Тичай около масата и пей като петел!
Баща ми се усмихна, изчерви се от удоволствие и заситни около масата. Аз след него.
— Ку- ку-ригу! — запяхме и двамата и затичахме по-бързо.
Аз тичах и си мислех:
„Ще стана помощник-книговодител!“
1883