— А ти, Бяно? Как ще разтълкуваш приказката за братята и снопа пръчки?
Бято се надигна така бавно, че даде време на всички да замлъкнат.
— Добро беше туй, що ни разказа, хаджи Иване. Добро беше и онова, дето в надпревара издумаха и другарите ни. Моето сърце също иска другарство, не, братство да създадем…
— Братство! — усети, че тръпне Селимински. — Чудесно го рече, Бяно. Братство!
— Само че никой не посочи на какъв господ ще служи нашият сговор. Защото, братя, единство има и за добро, и за зло. Хайтите също се сдружават, ама сдружават се, за да обират и безчестят, за зло се сдружават. В такова сдружаване никой да не ме дири. Виж, ако ще се побратимим, за да бъдем полезни и угодни нам и на другите, тогаз съм пръв между всинца ви…
— Прав си, Бяно Абаджи — на часа се съгласи Селимински. — Не какво да е сдружение, а братство за полезни и добродетелни цели трябва да изградим тази вечер.
— Продължи, хаджи Иване — обади се Добри Желязков. — Кажи как ги виждаш тези полезни и добродетелни цели.
Селимински извади от джоба си листчето с предварително надрасканите си бележки, но не ги зачете, а като само се справяше с тях, заговори убедително. Започна той от нуждата да се пази свята тайна за работите, че и за самото съществуване на Братството. После с примери и предложения очерта бъдещата взаимопомощ между братствените членове — за тях самите и за вдовиците и сираците им, ако се случи бог да призове някого. Прикани ги също да създадат и една своя обща каса, със средствата от която да се подпомагат в нужда и да вършат при съгласие на всички благодеяния на други, нечленове.191
Учителят жадно подири очите на десетимата мъже. Пълно одобрение забеляза само у Бяно, хаджи Людскан и донякъде у Цено Коньов и хаджи Нойко. Разочарование прочете по лицата на Мавроди Коджакара и Паскал Кутьов, отчасти и на Добри Желязков. Останалите трима — Иванчо Куртев и братята Топракчиеви — бяха по средата: приемаха предложенията му без недоволство, но и без особен възторг.
Но като поиска съгласието им, всички го дадоха без възражения.
— Сега вече наистина мога да ви нарека със свещената дума братя — каза Селимински. — От този час ние сме обвързани със службата ни към нашето Братство. Тайни и всеотдайни, такива пожелавам да бъдем занапред, братя.
Хаджи Нойко хаджи Божилов, най-старият от тях, зачете „Отче наш“…
Неда го чакаше и кърпеше нещо под светлината на лампата. Когато влезе при нея, тя вдигна очи от работата си и веднага забеляза неговия израз на недоволство.
— Какво стана? — попита го.
— Нищо — отговори Коджакара, като захвана да съблича празничната си дреха. — Тръгнал съм с голяма кошница. Защото мислех, че яйцето ще излезе с два жълтъка…
— А то излезе запъртък?
— Не. Излезе само яйце.
Тя не го разпитва повече.
9
Стигна до чаталестото сухо дърво с белия нишан, подвикна на катъра и добичето, заплело крака от умора, спря и веднага клекна, та положи изтощеното си тяло върху сухата трева. Манол не беше на по-добър хал от него — вчера по обед натовари хляба и сухоежбината, па като тръгна, не се събираше да е почивал повече от час. Щом загърби Сливен, Манол удари по Ичеренския път, но не влезе в Ичера, а през Енюва булка, Хайдушка поляна и Чуката заобиколи селото — то беше вече по икиндия — и отклонил се от коларския път, хвана по течението на Луда Камчия. Тогава даде половин час отдих на животното и на себе си, колкото да похапне няколко залъка и да натопи туптящите си от усилието нозе в реката. И пак на крака. Беше късна вечер, когато по лая на кучетата и по мученето на добитъка разпозна, че е някъде около Градец, сетне, под прикритието на нощното безлюдие, пресече Котленския път. След полунощ на небето изплува сърпът на месеца и вървенето стана по-малко мъчително. На развиделяване — то беше приблизително по средата между Исуплий и Кадърфаклий192 — Манол си даде втора почивка, но преумората така натегна върху снагата и клепките му, че се уплаши да не заспи непробудно и да пропусне в сън целия ден, та скоро-скоро подкара олюляващото се добиче. Тъй се довлякоха дотук, на уречената среща…
Идеше му да се тръшне на земята покрай натовареното животно и да не помръдне чак до утре сутринта. Но отиде до чаталестото дърво и с тоягата си удари точно върху нишана: три бързи удара, два бавни и пак три бързи. На това място дървото трябва да беше изкорубено отвътре, понеже се разнесоха не сухи, а странно звънливи звуци. Манол повтори ударите, пък не седна, а се строполи на земята и дрямката неудържимо замрежи очите му.
191
Ето как тези цели или, според израза на Селимински, „уставни основи“ на Братството са очертани от него самия (ІХ, 40–41):
1) Да бди за личната безопасност на членовете си в какъвто и да е случай;
2) Да обезпечава и покровителствува вдовиците и малолетните сираци на поминали се братствени членове;
3) Да подкрепя икономически всеки един член от общите братствени средства;
4) Да се образува една обща братствена каса от вноски и помощи от членовете, които постепенно да се увеличават, и която да се управлява поредно от членовете по за една година;
5) Без общо одобрение на Братството никой не може да се приеме за член и
6) Който издаде братствени тайни, се изключва завинаги от Братството и членовете не се сношават с него и не го поздравяват.