— Хайде, Янке, да не стоим тук като изпъдени. Да се приберем, че ни чака една много важна работа.
— Работа?
— Да — кимна той. — Да измислим име на детето…
… Но времената бяха свидливи към робите, не им позволяваха да се отдават на радостите си. Двамата едва се бяха изкачили на хаета, когато дворната порта се разтрепери от думкане на юмруци и един глас извика на турски:
— Бяно Абаджи, отвори вратата бре!
Бяно бутна жена си в собата, после отиде към портата, но за всеки случай взе и остави наблизо брадвата. Щом освободи джугата, вратата се отвори рязко и в двора нахлуха няколко турци. Позна в тях сеймени от конака и помежду им Кара Смаил от Градец, когото Тахир ага въздигна в началник след смъртта на Кула Байрактар.
— Добър вечер, Кара Смаил — поздрави той главния сейменин. — Какво така по късните вечери?
— Служба, Бяно Абаджи — отговори турчинът, омекнал от поздрава на Бяно. — Афедерсън233, че ти нарушавам кефа, ама заповядано ми е да претърся къщата ти.
— И защо, аго? Да не съм крадец или разбойник?
— Не ме питай — каза сейменинът, — служба! — И се обърна към хората си. — Хайде бе, стига сте се потривали! Залавяйте се за работа и претършувайте всичко отгоре додолу!
— И на мен ли няма да кажеш защо е туй претърсване, Кара Смаил? — попита Бяновата стопанка, която неусетно се бе появила на хаета.
— А! — възкликна турчинът. — Ами че туй е Янка, чорбаджи Русковата щерка! Що щеш тука бе, къзъм?
— Аз съм в къщата си — рече Яна, докато приближаваше към тях. — На Бяно жена съм, ти не знаеше ли?
Кара Смаил изпадна в затруднение. Някога, когато още живееше в Градец, той бе видял много добрини от бащата на Яна, та сега не идеше нито да се отплати на тези добрини с грубост, нито да не изпълни получената заповед. Сеймените усетиха колебанието му и чакаха да видят какво в края на краищата ще реши.
— Слушайте — каза той на стопаните, след като поразмисли. — Ще ви попитам нещо, ама право ще ми кажете.
— Питай, Кара Смаил — подкани го Бяно. — Ние нямаме какво да крием.
— Има ли чужд човек в къщата?
Бяно мигом разбра кого диреха сеймените и поблагодари богу за щастливото хрумване на филибелийци да потърсят на децата си учител от Сливен. Помисли го, пък каза на турчина:
— У нас чужд човек няма, Кара Смаил. Само двамата сме. Ама аз ще ти река друго. Дружбата си е дружба и службата — служба. В моята дума няма причини да се съмняваш, ала за да ти е мирна главата, прати хората си да се уверят сами. Нека сетне никой да не може да каже, че Кара Смаил гледа през пръсти на работата си.
Главният сейменин се отпусна и натири хората си към къщата, като не пропусна да ги предупреди, че ще строши ръцете на оня, който открадне дори само един стрък чесън. А когато остана насаме с Бяно и Яна, каза им извинително:
— Оня даскал с алафрангата дрехи ме пратиха да търся, Бяно Абаджи. Научили са кои сте другарували с него, та сега поред претърсвам къщите им. Твоята е четвъртата…
Говореше приятелски, но Бяно все пак пусна една бяла махмудия в ръката му, преди да попита:
— И защо го търсят този даскал с алафрангата, Кара Смаил? Що е извършил?
Турчинът прибра лъскавата монета и сви рамене:
— Аллах ми е свидетел, не зная. Аянът лично ми заповяда да го търся. А стиска ли някому да иска сметка на Тахир ага?
Коя беше причината, накарала Тахир ага да забрави възхищението си към Селимински и да заповяда задържането му?
Днес по нарочен улак той бе получил важна заповед: да държи войската от казата в готовност за тръгване и да заптиса онези люде от раята, за които се съмнява, че може да причинят ядове на властта.
Защото преди няколко дни московците преминали Дунава…
Трета книга
Изгревът на надеждата