Выбрать главу

— Хайде, Янке, да не стоим тук като изпъдени. Да се приберем, че ни чака една много важна работа.

— Работа?

— Да — кимна той. — Да измислим име на детето…

… Но времената бяха свидливи към робите, не им позволяваха да се отдават на радостите си. Двамата едва се бяха изкачили на хаета, когато дворната порта се разтрепери от думкане на юмруци и един глас извика на турски:

— Бяно Абаджи, отвори вратата бре!

Бяно бутна жена си в собата, после отиде към портата, но за всеки случай взе и остави наблизо брадвата. Щом освободи джугата, вратата се отвори рязко и в двора нахлуха няколко турци. Позна в тях сеймени от конака и помежду им Кара Смаил от Градец, когото Тахир ага въздигна в началник след смъртта на Кула Байрактар.

— Добър вечер, Кара Смаил — поздрави той главния сейменин. — Какво така по късните вечери?

— Служба, Бяно Абаджи — отговори турчинът, омекнал от поздрава на Бяно. — Афедерсън233, че ти нарушавам кефа, ама заповядано ми е да претърся къщата ти.

— И защо, аго? Да не съм крадец или разбойник?

— Не ме питай — каза сейменинът, — служба! — И се обърна към хората си. — Хайде бе, стига сте се потривали! Залавяйте се за работа и претършувайте всичко отгоре додолу!

— И на мен ли няма да кажеш защо е туй претърсване, Кара Смаил? — попита Бяновата стопанка, която неусетно се бе появила на хаета.

— А! — възкликна турчинът. — Ами че туй е Янка, чорбаджи Русковата щерка! Що щеш тука бе, къзъм?

— Аз съм в къщата си — рече Яна, докато приближаваше към тях. — На Бяно жена съм, ти не знаеше ли?

Кара Смаил изпадна в затруднение. Някога, когато още живееше в Градец, той бе видял много добрини от бащата на Яна, та сега не идеше нито да се отплати на тези добрини с грубост, нито да не изпълни получената заповед. Сеймените усетиха колебанието му и чакаха да видят какво в края на краищата ще реши.

— Слушайте — каза той на стопаните, след като поразмисли. — Ще ви попитам нещо, ама право ще ми кажете.

— Питай, Кара Смаил — подкани го Бяно. — Ние нямаме какво да крием.

— Има ли чужд човек в къщата?

Бяно мигом разбра кого диреха сеймените и поблагодари богу за щастливото хрумване на филибелийци да потърсят на децата си учител от Сливен. Помисли го, пък каза на турчина:

— У нас чужд човек няма, Кара Смаил. Само двамата сме. Ама аз ще ти река друго. Дружбата си е дружба и службата — служба. В моята дума няма причини да се съмняваш, ала за да ти е мирна главата, прати хората си да се уверят сами. Нека сетне никой да не може да каже, че Кара Смаил гледа през пръсти на работата си.

Главният сейменин се отпусна и натири хората си към къщата, като не пропусна да ги предупреди, че ще строши ръцете на оня, който открадне дори само един стрък чесън. А когато остана насаме с Бяно и Яна, каза им извинително:

— Оня даскал с алафрангата дрехи ме пратиха да търся, Бяно Абаджи. Научили са кои сте другарували с него, та сега поред претърсвам къщите им. Твоята е четвъртата…

Говореше приятелски, но Бяно все пак пусна една бяла махмудия в ръката му, преди да попита:

— И защо го търсят този даскал с алафрангата, Кара Смаил? Що е извършил?

Турчинът прибра лъскавата монета и сви рамене:

— Аллах ми е свидетел, не зная. Аянът лично ми заповяда да го търся. А стиска ли някому да иска сметка на Тахир ага?

* * *

Коя беше причината, накарала Тахир ага да забрави възхищението си към Селимински и да заповяда задържането му?

Днес по нарочен улак той бе получил важна заповед: да държи войската от казата в готовност за тръгване и да заптиса онези люде от раята, за които се съмнява, че може да причинят ядове на властта.

Защото преди няколко дни московците преминали Дунава…

Трета книга

Изгревът на надеждата

Първа част

Дядо Иван прегази Дунава

Изгряло е ясно слънце, ясно слънце до бял Дунав, та е гряло, та й блестяло, та й трептяло по бял Дунав, та е гряло денем-нощем, цели три дни и три нощи. Не е било ясно слънце, най са били казаците, казаците бре, донските! Блестели са сабите им, сабите им, маждраците…
Народна песен

1

(Вместо предговор)

Руско-турската война от 1828–1829 година, останала в паметта на русите като „Дибичов проход“, на турците — „Шумла кавгасъ“ и „Исливне мурабеси“ (Сливенската война) и на българите — „Първото московско“, е причинила огромни за тогавашните военни представи човешки загуби. Руското командуване изчислява жертвите в армията на 139,579 убити и умрели от рани, измръзвания и болести (треска, диария, преминаваща в дизентерия, скорбут и най-вече чума). Турците нямат точните данни, но загубите им се пресмятат между 138,000 и 174,000 души. За жертвите между българското население никой не се е погрижил да води сметка, ала те положително не са по-малки от руските или турските. Но когато започваха кампанията, цар Николай и неговият дворцов и военен антураж не подозираха, че правят крачка, зад която ще останат половин милион трупа — те си представяха предстоящата война едва ли не като кратък церемониалмарш на юг, та затова на Европейския фронт съсредоточиха само Втора армия (Първа воюваше на Кавказкия фронт, където Русия търсеше териториални придобивки).

вернуться

233

„Извинявай“ (тур.).